Ето, че излязоха поредните статистки и анализи относно това, колко са жените в настоящия 49-ти Парламент. И резултатите са естествено трагични и будят единствено съжаление, казва Лилия Неделев, която бе кандидат за депутат от Коалиция Зедно.

Пловдив-област, Габрово, Плевен, Силистра, Смолян, София-област и Ямбол избират 44 народни представители, но от тях нито една жена в състава на 49-о Народно събрание. Така седем района от 31, от които в шест нито една от представените в 49-ото НС партии и коалиции не е предложила жена за водач на листата си, допринасят за намаляващото представителство на жените в българския парламент. Липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско представителство на жените в новия парламент – те са едва 58 или 24% от общия му състав. В сравнение с някои съседни държави България съществено изостава. В парламента на Северна Македония жените са 42.5%, а в този на Сърбия – 34.8%. В Европейският съюз средното ниво на представителство на жените в националните парламенти е 33%. Проблемите на жените, бедност, насилие, дискриминация, не могат да продължават да чакат за решения. Те не могат да бъдат преодолени без политическа воля, целенасочени усилия и конкретни мерки от страна на институциите и политическите партии и без активното участие на гражданското общество.
В 48то Народно събрание бях заместващ член в делегацията на ПАСЕ, в комисията по Равенство и недискриминация, но най-вече съм майка и в същото време политик и през всичките години на своята кариера съм срещала трудностите от това да съм жена в един все още мъжки свят. Затова с абсолютна убеденост смея да твърдя, че България има все по крещяща нужда от въвеждането на така наречения „испански модел“, за който говорих по време на предизборната ми кампания, а именно закон за по-равностойно представителство на жените в политиката, бизнеса и други сфери на обществения живот или иначе казано минимум 40% присъствие като задължителна квота на жените във всички структури на държавната и местна власт. Законът за равното представителство на двата пола ще приложи мерки за равенство между половете към избирателните списъци, бордовете на директорите на големи компании и управителните съвети на професионалните асоциации.
Такъв законопроект е нужен, точно заради сериозния спад на броя на жените в политическия живот на България, който се регистрира в последните вече четири парламента.

Намаляването на нежния пол в политиката и обществения живот е резултат от социалната ни система. Жените нямат възможност да родят и отгледат децата си и да се захванат с политическа кариера. Няма достатъчно ясли и детски градини, а професията детегледачка не е регламентирана у нас.

Основен проблем за майка на две и повече деца е, че няма физическата възможност да работи през времето, докато отглежда децата си. А жена с повече от две деца, която е решила да се отдаде на отглеждането и възпитаването на децата си, което е и нейно изконно право, трудно може отново да се впише пълноценно в обществения живот. Често работодателите отказват да наемат майка с малки деца, поради простия факт, че те често боледуват. Дори самите жени се притесняват от този факт. Така жените не могат да се впишат в трудовия пазар и в един момент се отказват от лична кариера. Това е особено притеснително, защото изниква въпросът как ще се преборим с демографската криза?
Друг сериозен проблем е по-ниското, с около 15% по-надолу, заплащане на труда на жените, според последните статистически данни към декември 2022г. Тази разлика дава своето отражение и когато жените достигнат пенсионна възраст.
Един ден тези жени се пенсионират, но каква пенсия получават? Това е минималната пенсия, защото нямат нужния трудов стаж, и попаднат в така наречената „скрита бедност“.
Нужен е законопроект, с който майчинството на жените до третата година включително да се счита за трудов стаж. Заплащането трябва да е адекватно на икономическата ситуация в страната, като втората година да реферира с минималната работна заплата.
Либерализация и стимулиране на дистанционната, почасовата и проектната заетост, с гъвкави режими на труд. Възможност за ползване на потребителската помощ за новородено при регистрация на бюрото по труда до 1 година. Осигуряване на майчинство на редовните студенти до 25-годишна възраст с взети изпити от държавата.
Общите препоръки относно това повече жени да да влизат в политиката може да бъде закон, насочен и към овластяване на жените, като акцентът да е поставен върху изменения в Закона за политическите партии в частта за изразходването на държавната субсидия, така че да имат задължение част от нея да бъде използвана за дейността на женските организации, а при липса на такива, за обучения за насърчаване на равнопоставеността, смята Недева.