Световният рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина при жените от 209 сантиметра, от който днес се навършват 35 години, безспорно е един от най-старите, които са се задържали на върха в атлетиката. Но има и такива, които седят под №1 още по-дълго.

Някои от върховите постижения са в дисциплини, които вече не се провеждат – 50 м/пр при мъжете и 4 по 800 м при жените, която бива включвана в световните първенства за щафети в последните години.

Най-старият рекорд изобщо в атлетиката е от 1977 година и е поставен в зала. На 19 февруари 1977 г. Хелена Фибингерова (Чехословакия) постига 22.50 метра в тласкането на гюле – резултат, който трудно ще бъде достигнат скоро.

Хелена Фибингерова
На открито по-стари от рекорда на Костадинова при жените са само три постижения, а при мъжете две. При дамите с най-голяма давност на открито е рекордът на Ярмила Кратохвилова на 800 метра – 1:53.28 минути (26 юли 1983 г.). Следват постиженията на СССР на 4 по 800 метра от 7:50.17 минути (5 август 1984 г.) и на Марита Кох (ГДР) на 400 метра – 47.60 секунди (6 октомври 1985 г.)

Марита Кох
При мъжете по-стари от световния рекорд на Костадинова на открито са само две постижения – на Юрген Шулт (ГДР) в мятането на диск – 74.08 метра (6 юни 1986 г.) и на Юрий Седюк (СССР) в хвърлянето на чук – 86.74 м (30 август 1986 г.).

Карл Люис
По-старите световни рекорди от българския в скока на височина от върховите в зала са на Фибингерова в тласкането на гюле от 22.50 м (19 февруари 1977 г.) и на Ярмила Кратохвилова (Чехословакия) на 400 метра – 49.59 секунди (7 март 1982 г.). При мъжете това са световните рекорди на Марк Маккой (Канада) на 50 метра с препятствия – 6.25 секунди (5 март 1986 г.) и на Карл Люис (САЩ) в скока на дължина от 8.79 метра (27 януари 1984 г.).