Куриози от видеонаблюдението на вота: Флиртове, пожар, фенерчета…

Изборната нощ премина с много търпение от страна на членовете на секционните комисии и мълчание при попълване на протоколите. Не липсваха и свалки.

Изборът на видеоматериали от секциите е напълно случаен, а записите са подготвени така, че да не е скучно. Избрани са само най-интересните моменти или онези, които съдбата е избрала да се случат точно в изборната нощ.

„Запазете тишина, защото всичко се записва“.

Макар и да не е нова за изборите, техниката за снимане все още създава проблеми.

„Да го спра и да го пусна отново освен?“

Дали заради това, или заради друго… част от видеоизлъчването от секциите беше обърнато с главата надолу или настрани. Онези, които не се бяха постарали да си направят пробата, останаха така за постояннно.

„Аз виждам в момента, че камерата е настрани, трябва да се обърне по някакъв начин. Не го пипайте, така трябва да е. Точно така. Съвсем нормално ви виждам. Леко надолу“.

Въпреки инструкциите, ако от СИК са ги потърсили, доста от камерите снимаха празните бюра при броенето на бюлетините и попълването на протоколите. Част от видеоматериалите разкриваха, че някои от действията стават „зад кадър“ и с почти телепатична комуникация между пишещите изборните документи. На места записите бяха хванали и разговори, които не са на български.

Други видеоматериали показваха, че дори и да се снима цялостната процедура, в кадър се виждаха къси летни поли, голи гърбове, части от бирени коремчета, ръце, торсове. И то винаги в онази момент на свещенодейственото отчитане на народния вот в протоколите. Част от видеата бяха снимани като за „Тик-Ток“- кратко, по секунди.

Токът обаче създаде на места доста сериозни притеснения.

А в секция в Петрич гръмна лампата. И запали нещо в стаята с протоколите.

„Спокойно! Събирай багажа и отиваме в другата стая“.

В Петрич се оправиха бързо, но в секция във Враца дълго смятаха гласовете на фенерчета.

“ Това не ми се беше случвало“, „Българска работа!“, „Няма невъзможни неща“. „Сега да ни обещетят“.

„Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасване на свещите, а? Не е лошо в някои случаи“, както беше попитал Алеко Константинов преди стотина и няколко години.

„Да, ама как ще печатим?“

Е токът в секцията във Враца дойде.

„Не се радвайте! Идва, спира“.

Токът дойде, но машините си тръгнаха. Същата секция беше забравила да си вземе флашките от машините, за да си напише протоколите. А докато се усетят, машините вече пътували към София.

„Флашките са отзад. Те са в машината. Не са извадени“.

Няма статистика на ЦИК колко от членовете на СИК са нови хора. Как врачанската секция се е справила без флашките. Това ще си е обица за постоянно действащата ЦИК, която явно ще трябва да си прави по-адекватни обученията. Но факт – дори и опитните СИК-аджии срещаха проблеми. Като тези от друга врачанска секция. Те си бяха загубили листче от машинното гласуване. Други – от Асеновград, се чудеха къде да опишат независимите кандидати за евродепутати, като Кузман Илиев.

„Имаме пуснати електронни бюлетини за Кузман, нямаме гарафа 5 в листата за партии и коалиции в протокола. Тези два броя къде ги слагаме?“

Освен трудностите, камерите са хванали и тук-там някой цветист коментар.

„Тия кои беха, бе? ИТН – особено па ей тия много са направили. Смешки ми приказват“.

Както и флиртове между по-младите членове на комисиите в юнската жега на 9-ти срещу десети. Но, както се казва: „По-добре работата да върви задружно“.

„9 ,10“

Както си помагаха в тази секция, отколкото да се карат в друга една – софийска.

„Защо не оставиш този телефон? Да му диктуваш и да върви работата? Недейте се правете на интересни“.

Работата трябва да върви. Защото изборите се правят заради хората и бъдещето на държавата. А не заради политиците, които трябва да са наясно, че както държава без пенсионери е държава без корени – по надпис от един сопотски пенсинерски клуб, превърнат в секционна комисия – така и политици без избирателите са държавници без… държава.bnr