Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат "Борисов" през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза. Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат "Борисов" и последвалите протести по повод високи цени. Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%).

Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да започне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция.

Високо институционално доверие на прага на втория мандат на президента

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4.

Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.