Докато едни пресмятат центовете с лекота, за други новата валута е поредното изпитание

На пловдивския пазар „Младежки“ еврото вече не е само новина от екрана, а реалност, която стои редом до доматите, краставиците и пенсиите.

За Гичка, която работи на този пазар от 33 години, най-голямата промяна не са банкнотите, а празните алеи. „Клиентопотокът го няма вече. Веригите си свършиха работата“, споделя тя със съжаление. Според нея хората ще свикнат с еврото за месец, но по-трудно ще се справят с икономическата несигурност.

Елена, която е на пазара от 8 години, допълва, че след Нова година клиентите са намалели драстично. Тя не отдава това само на смяната на валутата, а на естествения застой след празниците и липсата на ново зареждане от производителите.

Един от най-емоционалните разкази е този на Сара. Повечето от нейните клиенти са пенсионери, които трудно се разделят с лева. За нея работата на пазара не е просто бизнес, а въпрос на оцеляване. „Синът ми е болен, с инсулт, получава 300 лева пенсия. Заради него съм тук“, разказва тя. Сара все още използва калкулатор за преобразуване на сумите и признава, че на нейната възраст адаптацията е предизвикателство.

Пазарът среща и два коренно различни профила купувачи. Георги, който е живял дълго време в Белгия, показва портфейла си с евро и признава: „Дори ми е по-сложно да обръщам в левове, отколкото в евро. Свикнал съм“.

От другата страна е Захаринка, която посещава пазара всяка събота. Тя смята, че срокът за едновременна употреба на двете валути е трябвало да бъде поне още един месец. Най-голямото ѝ притеснение е „пълзящото“ поскъпване. „Мисля, че ще започнат да закръглят леко-леко нагоре“, споделя тя.

Търговците също изразяват опасения, но по-скоро по отношение на доставчиците. „Като отидеш на борсата и ти кажат: вместо 1 лев, вече е 1 евро“, коментира една от жените зад сергиите. Въпреки това, на самия пазар цените остават сравнително стабилни, а промените се диктуват по-скоро от сезона, отколкото от превалутирането.

В крайна сметка, на пазар „Младежки“ най-важното остава човешкото отношение. Търговците са благодарни за всеки клиент, дори той да дойде само за една глава лук или една чушка.