ПОЗИЦИЯ НА СНЦ „БИЗНЕСЪТ ЗА ПЛОВДИВ“
Относно: публикувания проект на Държавен бюджет на Република България за 2026 г.
Сдружение „Бизнесът за Пловдив“, обединяващо значим кръг от работодатели, предприемачи и инвеститори от региона, изразява сериозно безпокойство и несъгласие с публикувания проект на Държавен бюджет за 2026 г.
След задълбочен анализ на основните параметри, макрорамката и разходната политика, считаме, че предложеният бюджет не отговаря на реалните икономически предизвикателства, пред които е изправена страната. Вместо да осигурява стабилност, предвидимост и стимули за икономическа активност, документът акцентира върху краткосрочно политическо успокояване за сметка на дългосрочната конкурентоспособност и устойчивост на икономиката.
Основни аргументи:
1. Липса на стратегическа визия и икономическа логика
Бюджетът е представен като счетоводен документ, а не като инструмент на икономическа политика. Отсъстват ясно очертани приоритети за растеж, производителност и добавена стойност. Не са предвидени ефективни стимули за индустрията, износа и иновациите – трите сектора, които реално движат икономическия напредък. В същото време се наблюдава механично нарастване на разходите, без обвързване с резултати и ефективност.
2. Рискована фискална рамка и дефицит, насочен към текущо потребление Предвижданият дефицит надхвърля границите на фискалната устойчивост и се формира основно от разходи за издръжка и социални трансфери, а не от капиталови инвестиции. На практика държавата взема заем, за да покрива текущи плащания, вместо да инвестира в бъдещето. Подобен модел води до инфлационен натиск, спад в кредитния рейтинг и ограничаване на частните инвестиции.
3. Отсъствие на политики за регионално развитие и инфраструктура Пловдив и Южният централен регион са сред най-динамично развиващите се в България и реално формират съществен дял от БВП. Въпреки това, в проектобюджета липсват целеви средства за развитие на индустриални зони, транспортна и социална инфраструктура, професионално образование и иновационни центрове. Продължава тенденцията на централизация и пренебрегване на регионите, които поддържат реалната икономика жива.
4. Недостатъчна подкрепа за малките и средните предприятия В документа отсъстват конкретни инструменти за облекчаване на административната тежест, достъп до финансиране и защита на заетостта в сектора на МСП. В контекста на високи лихви и пазарна несигурност, липсата на мерки за гъвкавост и оцеляване на малкия бизнес е сериозен пропуск.
5. Липса на ефективност и контрол върху публичните разходи Увеличението на разходите за администрация и социални плащания не е съпроводено с показатели за резултатност. Отсъстват структурни реформи в администрацията, здравеопазването и образованието – ключови системи за всяка модерна държава. Бизнесът не може да подкрепи бюджет, който прехвърля последствията от неефективното управление върху данъкоплатците, без гаранции за подобряване на качеството на публичните услуги.
6. Липса на предвидимост и диалог с реалната икономика Проектът на бюджета е подготвен без реални консултации с работодателските организации и сдруженията на предприемачите, в нарушение на принципите на публичност и партньорство. Решения, взети „на тъмно“, подкопават доверието на инвеститорите и задълбочават несигурността в бизнес средата.
7. Несъгласие с предвиденото увеличение на осигуровките и данъчното облагане на дивидентите
Предложеното повишаване на осигурителната тежест представлява пряк удар върху конкурентоспособността на българските предприятия и върху пазара на труда. В условия на ниска производителност и ограничен човешки ресурс, всяко увеличение на осигурителните ставки води до ръст на разходите за труд, намаляване на стимулите за легална заетост и пренасочване на капитал към неформалния сектор.
Вместо да насърчава заетостта и предприемачеството, тази мярка ще задълбочи недостига на работна сила и ще постави допълнителен натиск върху малките и средните предприятия.
Същевременно, увеличението на данъка върху дивидентите е стъпка в противоположна на инвестиционната логика посока. Повишаването на данъчното облагане на печалбите, разпределени между собствениците, демотивира реинвестиране, ограничава предприемаческия риск и обезкуражава привличането на капитал. Това е особено неблагоприятно в момент, когато България трябва да се стреми към задържане и разширяване на частните инвестиции, а не към изтласкването им към други юрисдикции.
Подобни решения не водят до устойчиво нарастване на приходите в бюджета, а до забавяне на растежа, намаляване на инвестиционната активност и изтичане на предприемаческа енергия.
Сдружение “Бизнесът за Пловдив” предлага преразглеждане на приоритетите в разходната част – съкращаване на неефективните разходи и насочване на средства към инфраструктура, образование, иновации и реална подкрепа за бизнеса. Фискална дисциплина и прозрачност – ограничаване
на дефицита чрез строг контрол върху публичните поръчки и административните разходи. Предвидима данъчна среда – отказ от чести промени в данъчната и осигурителната политика, стабилност в средносрочен план и защита на принципа за ниско данъчно бреме. Реална
децентрализация и подкрепа за регионите – ясно разписани програми и бюджети за развитието на ключови икономически центрове като Пловдив. Партньорство между държава и бизнес – създаване на постоянен консултативен механизъм между Министерството на финансите и представителните бизнес организации.
България има нужда от разумен, прозрачен и проактивен бюджет, който да насърчава растеж, инвестиции и предприемачество. Настоящият проект не изпълнява тези цели – той поддържа инерция, но не задава посока.
В момент, когато икономическите предизвикателства изискват смелост, визия и отговорност, държавният бюджет не бива да бъде инструмент за краткосрочно балансиране, а стратегическа рамка за развитие.
Бизнесът е готов да бъде партньор – но не и безмълвен наблюдател на решения, които увеличават тежестта върху предприемачите и подкопават фундамента на растежа.
Сдружение “Бизнесът за Пловдив“ призовава за отговорен диалог, експертен подход и истински реформаторски дух, който да превърне публичните финанси в двигател, а не в пречка за икономическото бъдеще на България.
С уважение:
СНЦ “Бизнесът за Пловдив”