Пловдив отново се превръща в арена на сблъсък между администрация и реалния бизнес. Причината? Готвената наредба за драстично увеличение на таксите за издаване на строително разрешение. Но нека сме наясно: този финансов натиск няма да остане зад фасадите на новите сгради. Ще излезе директно от джоба на пловдивчани.

Кой ще плати новата такса?

Не – няма да е инвеститорът. Той просто ще я калкулира. Не – няма да е строителната компания. Тя ще си я добави към разходите. В крайна сметка, както винаги, сметката ще я плати гражданинът, който иска да си купи апартамент, да се сдобие с дом, да създаде семейство.

Вместо да насърчи строителството и да създаде предвидима, балансирана среда, община Пловдив прилага най-лесния модел за пълнене на бюджета: нови такси, наложени едностранно, без диалог, без анализ. Вместо да намали раздутата си администрация, тя я захранва със свежи постъпления, идващи не от ефективност, а от изкуствено натоварване на икономиката.

Нека не се лъжем – тази „строителна“ такса не е срещу строителите. Тя е срещу хората. Повече пари за документите означават повече пари за квадратен метър. Жилищата ще поскъпнат. А Пловдив и без това вече е сред градовете с най-бързо растящи цени на имотите.

Гражданите ще усетят тежестта не сега, а когато трябва да извадят още 10, 15, 20 хиляди лева повече за апартамент. Младите семейства ще отложат покупката. Наемите ще скочат. А общината ще продължи да търси лесни пари, докато губи доверие.

Представители на бизнеса вече предупредиха: ако тази наредба мине без промени, ще последват протести и ще се търси политическа отговорност. И с право – защото тук не става дума за бизнес интерес. Става дума за социална цена, която се прехвърля върху всеки пловдивчанин.

Кметът и неговият екип трябва да си отговорят на един прост въпрос: работят ли за бюджета на администрацията – или за реалните нужди на хората?

Пловдив не заслужава управление, което търси приход, без да поема отговорност за последствията. Защото тази нова такса е само началото. А сметката, както винаги, ще я плати последният в редицата – обикновеният гражданин.