Археолози от Регионалния археологически музей (РАМ) в Пловдив откриха при наблюдение на строителни дейности в града каменен фрагмент от античен надпис, съобщи ръководителят на обекта Десислава Давидова. Най-вероятно става въпрос за почетен надпис от постамент за статуя, датиращ от времето на император Септимий Север (193 – 211 г.), сочи становище на д-р Николай Шаранков, специалист по епиграфика.

В редовете, издълбани в камъка, се споменава за знатния гражданин Вераний, трибун и първожрец на императорския култ във Филипопол. По-обстойното изследване на паметника тепърва предстои. Надписите дават много по-добра представа за историята, а в случая се отнасят за конкретна личност и нещата са емоционални, защото се отдава почит към човек, направил нещо за общността, коментира ръководителят на разкопките.

Фрагментът е намерен във вторник, 10 юли, при археологически наблюдения, предхождащи строителни дейности в частен имот, разположен на територията на Трихълмието. Обектът е в историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив”, която представлява групов паметник на културата, състоящ се от архитектурни и археологически обекти. По закон всички строителни дейности в тази зона се предшестват от археологически проучвания, поради високата концентрация на археологически находки.

Фрагментът е открит вграден в стар зид от Възрожденския период, в обема на съборената къща, разказа Давидова. По думите й преизползването на стари и дори древни строителни материали в по-нови градежи е било честа практика в миналото. В основите на въпросната къща са участвали големи и малки дялани камъни, които са принадлежали към структури от Античността и Средновековието. Явно са били високо запазени и очакваме под тях да се разкрият другите структури, коментира Давидова.

В дълбочина покрай съборената съвременна сграда преминава антична улица, тръгваща от Източната порта на Филипопол. Това означава, че ще се разкрият жилищни или търговски помещения, отбеляза Давидова. Отделно, теренът се намира в източните склонове на Небет тепе или някогашната цитадела на града. От проучвания на археолози става ясно, че през Елинистическата епоха – IV-I век преди Христа, на мястото са разположени селищни структури, които обслужват цитаделата. Настроени сме, че ще стигнем много по-дълбоко в историята и ще има интересни находки, каза археологът.

Теренът, който ще се проучва в продължение на 30 работни дни, е около 100 кв. м. По същата линия на застрояване преди 30 години бе проучен друг обект от археолога Мая Мартинова. Там бяха открити изключително значими материали, които са свързани с историята на Пловдив от Елинистическата до Османската епоха, припомни Давидова и посочи, че очаква те да бъдат допълнени с разкопките, които започват сега. Към момента са открити османска керамика и зидове, които предстоят да бъдат датирани. Теренът се нивелира и предстои до дни да започне работата „на ръка“. В екипа на разкопките участват Десислава Давидова, Стоян Иванов и Калоян Даяров от РАМ – Пловдив и двама стажанти, студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“./БТА