МВР ще получи нови правомощия в сферата на пътния контрол, тол системата и дейностите, свързани с контрола по пътищата. Това обяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев по време на брифинг, след като Министерският съвет одобри плана за реформа на пътната безопасност.

Основната цел на промените е да се сложи край на разпокъсаната отговорност между различните институции и да се изгради по-единна система за управление на риска на пътя. Предвижда се създаването на единен национален орган – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“, както и национален информационен център, който ще събира и обработва данните, свързани с пътната безопасност.

Според Пеев досегашното разпределение на функциите между институциите е затруднявало навременната реакция при рискови ситуации. Към това се добавят и проблемите с пътната инфраструктура, които са сред факторите за тежките катастрофи и високия брой жертви.

Реформата включва общо 31 мерки и обхваща всички ключови елементи на пътната безопасност – подготовката и изпитите на шофьорите, техническите прегледи, контрола на пътя, инфраструктурата и реакцията при инциденти. В разработването на плана са участвали представители на транспортното министерство, МВР, регионалното министерство, АПИ, Министерството на образованието, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването.

Сред основните промени е разширяването на ролята на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Вместо основно да координира работата на институциите, агенцията ще отговаря за управлението на риска. Тя ще анализира информацията, ще определя кои мерки са необходими и ще може да насочва средства и ресурси към най-опасните места по пътната мрежа.

Предвижда се националният информационен център да стъпи върху вече съществуващата ТОЛ система. В него ще се обединяват данни от различни източници – МВР, АПИ, общински камери, бодикамери на полицаи, сензори и други системи. Ще бъдат включени и данни за второстепенната пътна мрежа. Информацията ще се обработва в реално време, което ще позволи изготвянето на профили на риска.

Тези профили ще имат пряко приложение при полицейския контрол. Служителите ще получават необходимите данни на таблетите си и ще могат да насочват проверките към конкретни превозни средства и участници в движението, които представляват по-висок риск. Така се цели постепенно да бъде ограничен случайният характер на проверките.

В рамките на реформата МВР ще поеме и част от функциите на „Автомобилна администрация“, свързани с пътния контрол, както и определени дейности по тол управлението. Транспортното министерство ще запази отговорността за обработването на данните и таксуването в тол системата, като тази информация ще бъде включена в общия информационен център.

„Автомобилна администрация“ ще продължи да отговаря за обучението и изпитите на водачите, техническите пунктове и транспортните предприятия. Ще бъдат въведени и допълнителни механизми за предотвратяване на манипулации при техническите прегледи, включително наблюдение на резултатите в реално време.

Отговорността за пътната инфраструктура остава в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, АПИ и общините. По думите на Пеев няма да има промяна в начина на събиране на тол таксите, а средствата ще продължат да се използват целево за поддръжка и развитие на пътната инфраструктура.

За реализацията на реформата ще са необходими промени в осем закона и над 10 подзаконови нормативни акта. Правният анализ вече е направен, а след одобряването на плана ще започне подготовката на конкретните законодателни промени.

Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ ще следи изпълнението на отделните мерки и ще отчита напредъка по тях. Предвижда се институциите да провеждат регулярни срещи, а отговорностите им да бъдат ясно разписвани в официални протоколи.

Планът включва и промени в подготовката на младите шофьори. Една от идеите е изграждането на около шест специализирани полигона, където начинаещите водачи да се обучават как да реагират при опасни ситуации. Сред примерите са аквапланингът и внезапната загуба на контрол над автомобила – ситуации, които трудно могат да бъдат пресъздадени в рамките на стандартното обучение.

Предвидено е също по-активно използване на здравна информация и интеграция със системата за въздушна спешна медицинска помощ. Целта е при определени инциденти и рискови ситуации реакцията да бъде по-бърза и координирана.

Георги Пеев определи реформата като амбициозна. По думите му крайният резултат трябва да бъде система с ясно разпределени отговорности, единна база данни и възможност ресурсите да бъдат насочвани там, където рискът от тежки пътни инциденти е най-голям.