17

Купуваме вакуумирани мезета, тарелки с прясно замразено месо, буркани с доматена салца или пък 2 литра прясно мляко. Гледаме срока на годност и си казваме „а, то това е до декември и да не го изядем днес, ще си го хапнем после“.

Да, ама не! Отворили сте храната, но срокът й още не е изтекъл? Това не означава, че може да стои седмици в хладилника.

Отваряме пакет шунка, използваме половината, прибираме останалото в хладилника и след седмица отново поглеждаме етикета. Срокът на годност още не е изтекъл. Същото се случва с млякото, сиренето, сосовете, консервите, готовите салати и десетки други продукти. Често гледаме само една дата и приемаме, че докато тя не настъпи, храната е напълно безопасна. Тук допускаме голямата си грешка!

За повечето продукти срокът, посочен върху неотворената опаковка, вече няма същото значение, след като веднъж сме нарушили фабричната й защита.

От този момент храната влиза в контакт с въздух, прибори, ръце и микроорганизми. А хладилникът не спира този процес – той само го забавя.

Най-важното за това колко дълго можем да държим някои от най-често използваните продукти след отварянето им и защо понякога изхвърляме храна твърде рано, а друг път я пазим опасно дълго.

Датата на опаковката не винаги е валидна след отварянето

Това е първото и най-важно правило. Когато производителят посочва срок на годност, той се отнася за продукта при определени условия и най-често – докато опаковката е неотворена. След отварянето обаче условията се променят.

Затова върху много продукти има допълнително указание от типа „след отваряне да се съхранява в хладилник и да се консумира до … дни.“ Точно тази информация често пропускаме, а понякога просто си казваме „нищо му няма, мирише добре“.

Проблемът е, че не всички опасни микроорганизми променят миризмата, вкуса или външния вид на храната.

Сготвили сте повече? Правилото е 3–4 дни

Останалата от вечерята храна е една от най-честите „забравени“ в хладилника.

Сготвено месо, супа, яхния, ориз, картофи, пиле – всичко това често остава в кутия с идеята „ще го изядем утре“. После идва вдругиден. После – „Абе, още става“.

Общото правило за повечето готови ястия и сготвени остатъци е около 3–4 дни в хладилник, ако са били охладени и прибрани своевременно.

Тук има и още един важен момент – храната не бива да стои с часове на кухненския плот, докато „изстине напълно“.

Нетрайните храни трябва да бъдат прибрани в хладилник сравнително бързо. При голямо количество супа или яхния например е по-добре тя да бъде разделена в по-малки и плитки съдове, за да се охлади по-бързо.

Отворените колбаси не са за цяла седмица

Шунката, филето, саламът и останалите нарязани колбаси са сред продуктите, които често остават твърде дълго в хладилника.

При вакуумно опакованите нарязани месни продукти ориентирът след отваряне често е 3–5 дни, освен ако производителят не е посочил друго.

Това означава, че пакетът, който сте отворили миналия понеделник и сте „пестили“ за сандвичи през цялата седмица, може вече да не е добра идея.

Особено важно е опаковката да се затваря добре и продуктът да не стои продължително извън хладилника.

Рибата е сред най-нетрайните храни

С прясната риба експериментите от типа „още мирише добре“ не са добра идея.

Прясната риба и морските дарове по правило трябва да се използват бързо – обикновено до 1–2 дни при правилно съхранение в хладилник.

Това важи с особена сила, ако продуктът вече е бил размразен.

Сготвената риба може да издържи малко по-дълго, но и тя попада в общото правило за остатъците – около 3–4 дни.

А какво става с отворената консерва?

Тук много хора правят две крайности. Едните оставят храната в отворената метална кутия в хладилника дни наред. Другите смятат, че всяка отворена консерва трябва да бъде изядена веднага. Истината е някъде по средата.

След отваряне храната от консервата е добре да бъде прехвърлена в чист съд с капак и да се съхранява в хладилник. При много консервирани храни ориентирът е няколко дни, като при различните продукти времето може да е различно.

Особено важно е да се внимава с консерви с месо, риба и готови ястия – те не трябва да бъдат забравяни в хладилника само защото преди отварянето са можели да стоят с месеци на рафта.

Майонеза, кетчуп и горчица – защо стоят толкова различно?

Някои сосове съдържат съставки, които им помагат да се запазят по-дълго – киселини, сол, захар и консерванти. Затова не можем да поставим кетчупа, горчицата и майонезата под един общ знаменател.

При търговската майонеза, която според указанията се съхранява в хладилник след отваряне, срокът може да бъде значително по-дълъг от този при месото или готовата храна.

Но домашната майонеза е съвсем друга история – особено ако е приготвена със сурови яйца.

При сосовете най-разумното правило е да се гледа точно какво пише на конкретната опаковка след отваряне, вместо да разчитаме на общо правило от интернет.

Прясното мляко – не гледайте само датата

При млякото ситуацията е позната на всеки. Отваряме кутията, наливаме малко в кафето и я връщаме в хладилника. След няколко дни започваме да се чудим „кога всъщност го отворих?“ Това е моментът, в който срокът върху опаковката може да ни подведе.

След отваряне млякото вече трябва да се консумира в рамките на срока, посочен от производителя, който при различните продукти може да е различен.

Най-важното е млякото да не стои дълго извън хладилника и вратата на хладилника да не се превръща в постоянното му място, ако там температурата е по-висока и нестабилна.

Сиренето също не е вечен продукт

Твърдите и меките сирена имат различна трайност. Едно добре съхранявано твърдо сирене може да издържи по-дълго от меките сирена и пресните млечни продукти.

При меки сирена, крема сирене и други подобни продукти обаче след отваряне трябва да се следват указанията на производителя.

Не чакайте храната да започне да мирише лошо, за да решите дали е годна. Развалянето и наличието на болестотворни микроорганизми не винаги вървят ръка за ръка. Една храна може да изглежда и да мирише напълно нормално, но въпреки това да не е безопасна за консумация.