Докато въглищата постепенно губят мястото си в европейската електроенергетика, България остава сред държавите в ЕС, в които лигнитът продължава да има значима роля. През 2024 г. въглищата са осигурили 21% от производството на електроенергия у нас, предаде БГНЕС, позовавайки се на европейски данни.

Така България се нарежда до Полша и Словения, където делът също е 21%, докато в Чехия достига 36%, когато се разглеждат двата вида въглища заедно. В България и Чехия въглищата са вторият по значение източник на електроенергия след ядрената енергия. В Полша картината е различна – там те остават водещ източник и осигуряват 55% от производството.

България е четвъртият най-голям потребител на лигнит в ЕС

Данните на Евростат показват, че през 2025 г. България е формирала 10% от потреблението на лигнитни въглища в Европейския съюз. По-големи дялове имат единствено Германия с 46%, Полша с 21% и Чехия с 13%. След България се нареждат Румъния със 7% и Гърция с 3%.

Това поставя страната на четвърто място сред най-големите потребители на лигнит в ЕС в момент, когато Европа като цяло все по-бързо се отказва от въглищата.

Между 2018 и 2025 г. потреблението на лигнитни въглища в ЕС е намаляло наполовина – до приблизително 184 млн. тона. При твърдите въглища спадът е 52%, а потреблението през 2025 г. достига около 107 млн. тона.

България вече не добива твърди въглища, като производството им у нас е прекратено през 2014 г. През 2025 г. в целия ЕС такива въглища са добивали само Полша и Чехия. Полша е произвела 44 млн. тона, или 97% от общото количество в съюза, а Чехия – 1,3 млн. тона.

Европа се отдалечава от въглищата
Промяната в европейската енергетика е особено видима в дългосрочен план. През 1990 г. въглищата са били най-големият източник на електроенергия в ЕС с общ дял от 35% – 20% от твърди и 15% от лигнитни въглища.

През 2024 г. слънчевата енергия за първи път изпреварва въглищата, а през 2025 г. твърдите въглища вече осигуряват едва 4% от електроенергията в ЕС, а лигнитните – 5%.

За малко повече от три десетилетия въглищата постепенно отстъпват позиции на ядрената енергия, природния газ, водните, вятърните и слънчевите мощности.

Лигнитът обаче продължава да бъде тясно свързан с производството на електроенергия. През 2024 г. 92% от използваните в ЕС лигнитни въглища са били предназначени за електроцентрали за производство на ток и топлина. В България делът е по-нисък, тъй като лигнитът се използва и за производство на други енергийни продукти, за промишлени цели, а в някои случаи и за отопление на домакинствата.

На Балканите зависимостта е значително по-голяма
На фона на ЕС България остава сред по-зависимите от въглищата държави, но ситуацията на Западните Балкани е значително по-различна.

През 2024 г. лигнитните въглища са осигурявали 55% от електроенергията в региона, или около 43 000 GWh, докато водната енергия е била с дял от 33%.

Разликите между отделните държави са сериозни. В Сърбия въглищата са осигурили 63% от електроенергията, в Босна и Херцеговина – 61%, в Северна Македония – 37%, а в Косово – цели 91%. В Черна гора делът им е 40%, като там те са вторият по значение източник след водната енергия.

През 2025 г. държавите от Западните Балкани са потребили общо 58 млн. тона лигнитни въглища – със 7% повече спрямо 1990 г. Сърбия е най-големият производител и потребител в региона и формира 60% от потреблението му.

Така България се оказва в междинна позиция. Въглищата имат значителен дял в производството на електроенергия у нас, но зависимостта е чувствително по-ниска от тази в някои съседни и близки държави. При България делът е 21%, докато в Сърбия е три пъти по-висок, а в Косово – повече от четири пъти.

Войната в Украйна промени и доставките
Отстъплението от въглищата има и друго измерение – енергийната сигурност. Производството на твърди въглища в ЕС е намаляло с 84% спрямо 1990 г. и през 2025 г. достига 44 млн. тона.

През 1990 г. местният добив е покривал 71% от вътрешното потребление на ЕС, докато през 2025 г. делът му вече е 41%. Зависимостта от внос на твърди въглища през 2024 г. е 57,2% – най-ниското равнище от 2007 г. насам.

Войната на Русия срещу Украйна допълнително променя структурата на доставките. През 2021 г. Русия е осигурявала 52,4% от вноса на твърди въглища в ЕС. След решението от април 2022 г. за забрана на руския внос, влязло в сила през август същата година, доставките от страната се сриват с 99,5% спрямо 2021 г.

През 2024 г. те вече са под 250 000 тона, а сред основните алтернативни доставчици се нареждат Австралия, САЩ, Колумбия, Казахстан и Южна Африка.

България между европейския преход и балканската реалност
Данните показват две различни скорости на енергийния преход. Докато в голяма част от ЕС въглищата вече се превръщат в периферен източник, в Централна и Източна Европа те все още имат значимо присъствие, а в Западните Балкани остават гръбнак на електропроизводството.

България се намира между тези две реалности. Страната следва общата европейска тенденция за намаляване на въглищата, но едновременно с това остава четвъртият най-голям потребител на лигнит в ЕС и продължава да получава над една пета от електроенергията си от него.

За България преходът е свързан не само с декарбонизацията, но и с по-широкия въпрос как електроенергийната система да запази сигурността и устойчивостта си при постепенното намаляване на въглищните мощности и увеличаването на дела на останалите енергийни източници.