Хората не живеят по-добре. Те губят покупателна способност. Нетният размер на минималната работна заплата е около 55–60% от необходимите средства за издръжка. Това означава, че тя трябва да бъде увеличена с 45% още сега. Няма с какво да се похвалим – нещата не стоят добре. Това коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

„Изглежда, че работодателите ни отнеха и последния инструмент, с който разполагахме, за да договаряме по-адекватен механизъм. Формулата, която се обсъждаше, трябваше да надгради действащия механизъм, а не да го отменя. Ако аз съм работодател и нямам текст, по който да преговарям, защо изобщо да сядам на масата за преговори?“, попита той.

Костов призова президента Илияна Йотова да наложи вето на промените в Кодекса на труда.

„Капиталът победи труда и ми се иска да получим втори шанс да поправим тази грешка“, заяви той.

„Дойде правителство, което се определя като център-ляво, и точно то посегна на минималната работна заплата. Не мога да си го обясня. Затова моля президента Йотова, която най-малкото е социалист и синдикалист. Ние също сме леви хора“, допълни Костов.

Според него усилията на правителството за овладяване на високите цени и инфлацията засега не дават резултат.

„Затова е необходим ускорен ръст на доходите, който да наваксва и изпреварва поскъпването, успоредно с промяна в начина на ценообразуване“, посочи той.

Костов заяви, че в момента 13% от работещите българи са работещи бедни, което поставя страната ни на предпоследно място в Европейския съюз по този показател.

По думите му, ако единственото, което правим, е да компенсираме доходите с ръста на инфлацията, след 80 години отново ще бъдем на същото разстояние от Германия, на каквото сме и днес.

„Разликата между българската минимална работна заплата и най-високата минимална заплата в ЕС – тази в Люксембург – е 4,5 пъти, или около 300%. Не мога да повярвам, че има 350% разлика в производителността на труда между работниците в Германия и Люксембург и тези в България“, коментира още Любослав Костов.