За поколението Z кариерният успех вече не се определя от повишението в длъжност, като много млади хора поставят баланса между работа и личен живот пред по-голямата отговорност и по-дългото работно време. Тази тенденция се превръща във все по-голямо предизвикателство за компаниите, които и без това изпитват трудности при изграждането на следващото поколение лидери, съобщи „Евронюз“.

„Като погледнем глобалните изследвания, само около 6% от поколението Z искат да заемат висши управленски позиции и да бъдат ръководители. За организациите и техните структури това е много голям проблем“, заяви Томаш Шклярски, главен изпълнителен директор на Enpulse и експерт по ангажираността на работното място.

По думите му нежеланието на младите служители да поемат управленски роли се дължи най-вече на нарастващите отговорности, свързани с тези позиции. През последните години броят на служителите, които се отчитат пред един ръководител, значително се е увеличил, като средният размер на екипите се е удвоил – от около шест до 12 души.

Това поставя мениджърите под все по-голям натиск. От една страна, те носят отговорност пред бордовете и висшето ръководство за постигането на бизнес целите. От друга, от тях се очаква да подкрепят развитието, мотивацията и благосъстоянието на все по-големи екипи.

„Поколението Z внимателно преценява какво означава балансът между работа и личен живот спрямо жертвите, необходими, за да станеш ръководител. Младите хора ясно виждат тежестта, която идва с управлението. Един мениджър отговаря както пред своите началници, така и за все по-големи екипи, които изискват постоянна подкрепа“, посочи Шклярски.

Намаляващият интерес към управленските позиции не е проблем само за отделните компании, а глобална тенденция, която може да се окаже особено сериозна за Европа, където демографските промени вече водят до свиване на работната сила.

„Ще има все по-малко работещи хора, особено в Европа. Ако не обучим ново поколение мениджъри и не подготвим хора, които да поемат отговорност за екипи, ще се сблъскаме с нарастващи трудности при поддържането на организационната ефективност“, предупреди експертът.

Въпреки че изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в бизнеса и автоматизира множество процеси, Шклярски смята, че той няма да реши недостига на мениджъри.

Според него остава неясно дали служителите биха били готови да получават инструкции от алгоритми и дали изкуственият интелект може ефективно да изпълнява ролята на ръководител.

Управлението на екипи все още изисква умения, които трудно могат да бъдат заменени – сред тях са емпатията, изграждането на отношения, мотивирането на служителите и вземането на решения, отчитащи човешкия фактор в организацията.