12

С поклонение, тържествено слово и полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика бе почетена 189-ата годишнина от рождението на Апостола на Свободата.

 

На събитието присъстваха заместник-кметовете на Община Пловдив инж. Хакъ Сакъбов и Пламен Панов, заместник-председателят на Общински съвет – Пловдив Стефан Послийски, заместник-областният управител на Пловдив Иванка Петкова, районни кметове и общински съветници.

 

В церемонията участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър, венценосци, членове на Общински комитет „Васил Левски“, СОСЗР, Национално дружество „Традиция“ и комитет „Родолюбие“. Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив Симеон Алексиев.

 

Официално слово по повод годишнината произнесе Боянка Кунева-Иванова, експерт по образование и пионер в българското образование зад граница, виден български педагог и общественик с дългогодишен принос за съхраняването на българския език и култура у нас и по света. Нейната дейност е мост между българите в чужбина и родината. Член е на Пловдивски общински комитет „Васил Левски“, Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“ и на университетското настоятелство на ПУ „Паисий Хилендарски” и е основател на първото българско лицензирано към МОН неделно училище в САЩ.

 

Ето словото на Боянка Кунева-Иванова:

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

„Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.“

Има ли българин, който да не знае чии са тези думи? Няма.

Преди 189 години започва земният живот на Васил Иванов Кунчев, за да завърши на едно черно бесило, което Вазов нарича „към безсмъртието най-прекият път“.

За кратките дни от Карлово до бесилото той преобърна времето, изтръгна народа от робската апатия, даде на историята нов век, а на държавата – предначертание. И написа с личната си съдба националния ни епос. И заживя в свещената история йеродякон Игнатий – Васил Левски, главният Апостол на цяла България.

Неговото място в олтара на народната памет е неприкосновено. Няма прошка за всеки, който дръзне да посегне с нечисти помисли към Апостола.

Той е нашият избавител, нашият рицар, нашият Спасител.

Нашият застъпник пред времето, но и нашият съдник пред историята.

Той е нашето упование и мярка за преданост към род и родина.

Няма друга нация, която да изпитва толкова любов, преклонение и вяра в една историческа личност. Ние вярваме на нашия Апостол безусловно. Защото той не ни излъга за нищо. Той ни сочи нашите кривици и ние, колкото и да е необичайно за нас, не спорим с него. Той ни обединява въпреки нашите крамоли, ежби и неразбории, защото той не разделя, а събира.

Нека тези думи не ви звучат прекалено патетично.

Зная, че и за нашите сънародници по света Левски е духовният стожер, той е връзката с Родината. Казано с една дума – Левски е България. Той е онзи тих, но непреклонен глас, който напомня кои сме, откъде идваме и защо България продължава да живее в сърцата ни, независимо на кой континент се намираме.

Зная с какъв ентусиазъм българите събраха средства, за да има паметник на Апостола в Чикаго, как пренасяха през океана постаменти и скулптури. И днес Левски е пред двете български църкви в града. В българските неделни училища, а те в най-голямата българска общност зад океана са дванадесет, Левски е до Светите братя Кирил и Методий. Метафората е ясна.

По време на ежегодните олимпиади „Левски“ в Чикаго малките ни сънародници първо дават клетва, че ще играят честно, а след това мерят силите си в лъвски скокове и прескачане на плет, участват в исторически уроци, театрални възстановки и творчески конкурси, посветени на Апостола. Те не просто научават исторически факти – те изграждат ценностна система, основана на честност, свобода, отговорност и любов към България. Показват знанията си за живота и делото на Левски, рисуват образа му с особеното усещане за принадлежност към Родината, на която той е посветил живота си Децата нямат нужда от измислени герои – те имат своя истински герой в лицето на Апостола.

„Ние, които отричаме Бог и цар. Ние, които не признаваме никакви величия и авторитети. Ние, които на всекиго кусур вързваме. Ние, подозрителните към венцехваления и пиедестали. Ние, българите, вярваме в един човек. И като се взираме в снимките му, все се мъчим да срещнем неговия поглед. И да го удържим, като го срещнем. Не е лесно, защото той за нас е направил всичко, а ние за него – колкото една троха.“ *

И днес, когато честваме 189 години от рождението на Левски, нека си спомним неговите думи:

„Занятието ми е да облекчавам положението на българите. И обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.“

„Трябва да се съветваме един други и да избягваме и най-малката гордост. Да не присвояваме за себе си нищо. На драго сърце да обичаме тогова, който ни посочи погрешките. Защото ако обичаме само ония, които обичат нас, каква награда ни се пада?“

„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“

И накрая – за народните водачи – те трябва да бъдат „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни“.

От такива водачи поробените българи имаха нужда, за да повярват в себе си.

От такива политици имаме нужда и днес – честни, решителни, можещи, знаещи, безкористни, самоотвержени в защитата на националните ни интереси, които да ни обединят, за да продължим да пишем заедно достойната история на България.