Обвързването на магистратските заплати с депутатските застрашава независимостта на съдебната власт. Това посочват от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) в позиция във връзка параграф 21 от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., с който се предлага възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност да бъде определяно като 60 % от основната заплата на народен представител.

Според АПБ така действащият механизъм, основан на обективен статистически показател, се заменя с формула, зависима от решенията на Народното събрание относно собствените му възнаграждения. Това създава риск материалният статут на съдебната власт да бъде поставен в зависимост от политически решения, посочват от Асоциацията.

В Закона за държавния бюджет не е обяснено защо именно депутатската заплата е избрана за база и защо е определено съотношение от 60 %. Не е отчетено и че става дума само за основната заплата на народен представител, без допълнителните възнаграждения за заемани парламентарни длъжности и участие в комисии, се казва в позицията. Отделно се предвиждат средства за сътрудници, експертна дейност и други разходи по осъществяване на депутатските функции. Поради това предложената формула не дава пълна и обективна съпоставка между финансовото обезпечаване на магистратите и народните представители, допълват от АПБ.

Възнаграждението на магистратите е част от гаранциите за тяхната независимост, безпристрастност и защита от външно влияние. От АПБ смятат, че параграфът трябва да бъде преработен след цялостен правен, финансов и конституционен анализ.

БТА припомня, че миналата седмица парламентарната правна комисия прие на първо четене с 10 гласа „за“ и шест „против“ Законопроекта за държавен бюджет за 2026 г. с включен в него бюджет за съдебната власт, предложен от Министерския съвет. С 10 гласа „против“ и шест „въздържал се“ беше отхвърлен предложеният бюджет за съдебната власт от Висшия съдебен съвет./БТА