Всяко лято милиони европейци се отправят към плажове, езера и реки. Нови данни показват, че по-голямата част от тази вода е безопасна, но не навсякъде.

Докладът на Европейската агенция по околна среда оценява над 22 000 обекта в ЕС, Албания и Швейцария, за да проследи какво е качеството на водите. Изводът е, че 96% отговарят на минималните стандарти за безопасност, като 85% са оценени като „отлични“.

Качеството варира в зависимост от вида на водата. Крайбрежните обекти водят с 88% отлични оценки, езерата следват със 78%, а реките изостават с eoдва 47% от около 1200 обекта. Основният виновник е бактериалното замърсяване от E. coli и чревни ентерококи, обикновено от отпадъчни води или оборски тор след обилни дъждове.

Показателите на страните се различават рязко. Кипър, Гърция, България и Австрия надхвърлят 95% отлични оценки, докато Белгия, Унгария, Полша и Естония падат под 70%.

Напредъкът доведе до възраждане на речното плуване в градовете Париж, Берлин, Будапеща и Вилнюс, немислимо преди десетилетия, пише Dnes.bg.

Настоящите правила проследяват само два вида бактерии, оставяйки химическите замърсители като перфторирани мастни киселини (PFAS) и микропластмасите без наблюдение. Тъй като изменението на климата причинява по-обилни валежи и по-дълги сезони за къпане, Европейската комисия преразглежда 20-годишната Директива за водите за къпане, за да я модернизира.

Резултатите поставят България сред отличниците на континента.

Всички води за къпане в страната покриват поне минималните изисквания за безопасност, което означава, че няма места, класифицирани като недостатъчно чисти по европейските стандарти.

Предвид географското си положение и разнообразната природна среда, България е една от най-важните точки на биоразнообразие в Европа, като заема водеща позиция по дялове на сухоземни защитени зони, включени в Натура 2000 в ЕС, гласи профилът ни в Европейската агенция по околна среда. След като надхвърли целта на ЕС от 30%, фокусът на политиката вече се измести към ефективното управление и развитие на морската мрежа.

България е изправена пред значителни предизвикателства по отношение на адаптацията към климата, включително повишена уязвимост към екстремни метеорологични явления и икономически рискове от събития, свързани с климата.

По отношение на икономическите промени страната демонстрира напредък по отношение на възобновяемата енергия с внедряването на водородна и слънчева енергия, но напредва бавно по отношение на целите на кръговата икономика и изостава в управлението на отпадъците и ресурсната ефективност. Енергийната система все още е частично зависима от изкопаемите горива, особено в производството на електроенергия и националната енергийна сигурност. България постигна известен начален напредък в зелената мобилност с инвестиции в железопътна инфраструктура, разширяване на метрото, зони с ниски емисии в столицата и стимули за електрически превозни средства.

Социалните промени са възпрепятствани от демографски и икономически фактори. България има силни академични традиции в науката и инженерството и силно регионално лидерство в информационните и комуникационните технологии. Въпреки това, ефективното включване на екоиновациите и научните изследвания остава предизвикателство за процеса на справедлив преход. Цифровизацията и иновациите могат да повишат производителността, като същевременно запазят ресурсите, подпомагайки процеса на преход.