България трябваше да поддържа политика по доходите, за да подпомогне най-уязвимите слоеве на обществото след COVID кризата и началото на войната в Украйна, а в момента не трябва да търсим начин да намалим толкова разходите, колкото да търсим начин да увеличим приходите. Прогресивен данък с необлагаем минимум е решение. Това заяви в предаването „РеВизия“ по NOVA NEWS бившият заместник социален министър от БСП Иван Кръстев.

„Основният проблем е в това, че когато сме изправени пред проблем, който изисква по-голямо участие на държавата – инвестиции, социални плащания, ние търсим решение как да намалим разходите, а не как да увеличим приходите. Ние трябва да увеличим преразпределителната функция на държавата, поне до средното ниво на държавите в ЕС“. подчерта той.

По думите му, държавата трябва да продължи да инвестира, но и да се грижи за доходната политика, защото икономическият растеж се движи от потреблението на хората. „Това, че не изпълняваме капиталовата програма за инвестиции е голям проблем. Но трябва да си дадем сметка, че двигател на растежа е вътрешното потребление и това оказва инфлационен разход. Това изисква политика по доходите, за да се поддържа този модел. Проблемът идва в планирането и изпълнението на бюджета. Ние и сега нямаме дори предложение за закон за бюджета, така че оставащото време, включително за изпълнение на разходите, е ограничено и няма да се случи“.

Що се отнася до подновения дебат в обществото за промяна на данъчната система, Кръстев поддържа мнението на БСП, че трябва да бъде въведена прогресия. „БСП отдавна предлага прогресивното данъчно облагане. Необлагаем минимум до минималната работна заплата, 10% ставка за всички, които получават до 2500 евро възнаграждения и след това малки стъпки на лицата, които взимат повече. Най-високата 25% за лица, които взимат над 10000 евро заплата. Това ще даде нетен ефект за бюджета до 75 млн. лева“.

През последните седмици България малко се обърка. Говоря и за властта, и за опозицията, говоря и за експертите, и за обществото. Объркани сме, защото сме в т.нар. процедура по свръхдефицит, в която трябва да намаляваме разходи. А в същото време сме убедени, че трябва да вдигаме пенсиите, заплатите в публичния сектор все пак да растат, че данъците не трябва да се пипат, че дългът е проблем, но и че няма да свиваме дефицита веднага и рязко.

Проблемът, а от него идва от объркаността на тази нация, е, че всички тези неща няма как да бъдат верни и изпълнени едновременно. Още по-объркани ставаме от невъзможността ни да си кажем какво точно са публичните финанси и техният смисъл – това просто математика, натъкмяване, балансиране на приход и разход ли е, или е генерална философия на управление, фундамент на политическото над икономическото. Думите справедливост и равнопоставеност се появяват от време на време в публичния дебат, но бързо са замитани под килима от агиткаджийски спорове и политически разпри, които винаги избягват споровете по същество.

На път сме да забатачим решаването на големия проблем с дефицита в процедурни хватки и битки за няколко милиона евро, при положение, че финансовият министър Гълъб Донев обяви възможна дупка от 9 млрд. евро. Трасираме, за пореден път, пътят към политическото, а оттам и икономическо разделение, вместо поне днес, поне сега, поне при този проблем да седнем като хора, които осъзнават ситуацията, да си стиснем ръцете над големите решения и да действаме по тях.

В последните дни Европейската комисия отново постави темата за данъчната политика и бюджетната устойчивост. Част от дебата се фокусира върху необлагаем минимум, друга – върху прогресивното облагане, трета- върху свръхдефицита и нарастващия държавен дълг. Но зад всички тези термини стои един много прост избор: искаме ли повече държава, и ако да – готови ли сме да плащаме повече за нея? Защото не съществува модел, при който едновременно увеличаваш постоянно разходите, запазваш непроменени приходите, намаляваш дефицита и спираш растежа на дълга. Някъде по веригата има противоречие и задачата на политиците е да кажат честно къде правят своя избор.ички незаети места.