Комисията за защита на конкуренцията е извършила засилени секторни анализи върху най-чувствителните сектори на българската икономика – храни, фармация, горива, обществени поръчки. Това обяви на брифинг нейният председател Росен Карадимов при представяне на резултатите от първата година от работата на настоящия състав на антимонополния орган, предава Nova.

Той отчете, че първата година от мандата показва висока производствена динамика, ръст на сигналната активност, засилен секторен фокус и по-интензивно конкурентно правоприлагане. В рамките на своята функционалност КЗК е образувала 1067 производства, постановени са 1530 акта, получени са над 600 сигнала, към момента има 25 активни производства по забранени споразумения или картели и забрана за злоупотреба в господстващо положение, 4 активни секторни анализа, 47 производства по концентрация, 25 производства по нелоялна конкуренция, 1384 жалби по закона за обществените поръчки.

По отношение на публичността на КЗК Карадимов посочи, че ключово важно е било възстановяването на обществения диалог в рамките на конкурентния разговор между държавните институции, обществените организации, работодателите, синдикатите.

По думите му, трите сектора, върху, които КЗК е съсредоточила своето внимание, а именно – храни, горива и фармация, са с общ обем на обороти за 2024 г. в размер на 23 млрд. евро. „Комисията извършва анализ на тези сектори, предлага мерки и предприема действия. Даваме си сметка колко интереси могат да бъдат засегнати и от анализа, от мерките, от действията и от производствата, които сме направили. Това е смисълът на секторния анализ. Ако преди него са се водили отделни производства по отделни искания и сигнали, секторният анализ осветлява всичко, то се дава на обществото и на държавата като мерки“, посочи председателят на Комисията.

В секторния анализ на храните е обхваната цялата верига производство, преработка, дистрибуция и търговия с храни. Анализът констатира тежки дисбаланси в сектора, регионални дисбаланси, проблеми на веригите на доставки, дисбаланс в разпределението на добавената стойност, рискове при ценовата политика.

„Независимо от мерките, които ние изпратихме на 20 декември на правителството и на парламента, по тези мерки никой не беше взел отношение – нито правителството, нито Народното събрание“, каза Карадимов и изрази надежда, че новото управление ще обърне сериозно внимание на мерките.

Въз основа на секторния анализ са образувани две отделни санкционни производства за нелоялни търговски практики. КЗК е направила и първото в историята си ревизионно производство по вече разрешена концентрация – тя е между еднолично акционерно дружество и обединена млечна компания. „Една концентрация, която е била разрешена 2023 година, защото дружествата са обещали много хубави неща за българското млекопроизводство. Секторният анализ обаче показа, че май тези неща не са се случили и ние нямахме колебание да образуваме ревизионно производство, за да видим дали са изпълнени условията на тази концентрация. Ако те не са изпълнени, Комисията има своите правомощия да премине към санкции, структурни и поведенчески мерки“, обясни той.

„В рамките на секторния анализ вкарахме в действие и друго наше правомощие – разследването на картели и тръжни манипулации. Това е самостоятелно производство по самостоятелни текстове от Закона за защита на конкуренцията и те бяха образувани спрямо дружества при доставка на болничните храни. Извършени са проверки на място в три търговски дружества“, посочи той.

КЗК е извършила и профилактично регулаторно въздействие върху пазара на дребно на традиционната търговия – това са малките квартални магазини извън веригите. Те не са били обхванати в секторния анализ, защото той е анализирал модерната търговия. „До нас стигната ясни сигнали обаче, че вдигането на цените започва да нараства застрашително в магазините на традиционната търговия. Бяха изпратени писма до 150 малки магазина и събраха достатъчно информация за доста брутално поведение на доставчиците на магазините, която информация е предадена на Националната агенция за приходите“, посочи Карадимов. По думите му, през месец юли миналата година е постъпила информация, че е възможно синхронизирано и едновременно вдигане на цените преди задължението на големите търговци да обявяват на ежедневна база цените си по Закона на еврото.

Комисията извършва постоянен мониторинг на пазара на горива, като е образувано антитръстово производство срещу дружества от групата „Лукойл“. Във връзка с кризата и усложнената обстановка в Близкия изток КЗК започна предварително проучване на пазара, като бяха анализирани производството, вносът, съхранението и търговията на едро и дребно. За първи път резултатите бяха публично оповестени и бе предложен пакет от 23 антикризисни мерки, насочени към стабилизиране на пазара.

„Юли месец миналата година настана криза с биоетанола – ключова добавка към горивата. Имаше риск България да остане без горива, достатъчно петрол, но без гориво, защото, без да бъде смесено с биоетенол, това гориво не може да бъде пуснато в търговската верига. Имаше определени съмнения по отношение на поведението на големи играчи и донякъде съмнения за провокирана криза с липсата на биоетанол. Намесата на Комисията тогава предотврати такава криза“, обяви той.

В сферата на фармацията се извършва мащабен секторен анализ, като са констатирани сериозни проблеми. До дни или до седмици секторният анализ ще бъде публикуван, като на базата на публикуваните резултати КЗК ще направи предложение към държавните органи за определени политики. „През ноември 2025 година при съмнение за доста рязко нарастване на цените в аптеките, ние изпратихме въпросници до около 400 аптеки. Попитахме кои и колко от доставчиците са увеличи цените. Ние знаем кой доставчик през октомври и ноември вдигна с 80 процента цените към аптеките“, посочи той.

От думите на Карадимов стана ясно, че КЗК е определила като приоритет и разследването на картели при тръжните манипулации, тъй като през тръжните манипулации и през обществените поръчки се разходва огромен обем обществен ресурс.

Той беше категоричен, че през тази една година КЗК е станала силно разпознаваема за българското общество. „Един ключов регулаторен орган, за който мнозина от българите не бяха чували преди тази година, вече е на обществения терен с ясно изразена своя функционалност“, заяви Карадимов.