Българските пенсионери оценяват здравето си като по-лошо в сравнение със средните нива за Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. Едва 28,5% от хората над 65-годишна възраст у нас определят състоянието си като „добро“ или „много добро“, докато средният показател за ЕС е 40%. Изследването се базира на стандартизирана анкета за самооценка на здравето, препоръчана от Световната здравна организация.

Статистиката очертава ясна зависимост между икономическия стандарт и субективното усещане за здраве. В държави с висок стандарт на живот като Ирландия (62%), Белгия (57,4%) и Люксембург (56,8%), над половината от пенсионерите се чувстват в добро състояние.

Извън рамките на ЕС, в държави като Норвегия и Швейцария, този дял достига близо 70%. На другия полюс са Литва (12,5%) и Латвия (13,1%), където пенсионерите в добро здраве са най-малко.

България заема специфично място в проучването – тя е в челната тройка по дял на хората над 65 години, които оценяват здравето си като „задоволително“ (53,2%).

Този резултат, заедно с факта, че едва 18,3% от българите в тази група се оплакват от откровено „лошо“ здраве, показва известна склонност на нашите пенсионери да не се оплакват прекомерно, въпреки трудностите.

За сравнение, в държави като Естония, Хърватия и Латвия процентът на хората, които се чувстват зле, е по-висок от този на чувстващите се добре.

Макар България да не е на последно място по позитивни оценки в ЕС, изпреварвайки страни като Португалия и Румъния, данните потвърждават сериозните неравенства в здравеопазването.

Докато в по-голямата част от Европа пенсионерите в добро здраве са повече от тези в лошо, в Източна Европа и Португалия тенденцията често е обратната, което подчертава нуждата от подобряване на достъпа до здравни грижи и жизнения стандарт.