Какво съдържат шампоаните, обявени на етикета като „еко“, показва изследване на Активни потребители. Те изпитват 26 марки шампоани със зелени претенции.

Кои съставки да избягваме?

Едни от най-често срещаните и проблематични вещества са консервантите на основата на изотиазолинони, като Methylisothiazolinone (метилизотиазолинон MI) и Methylchloroisothiazolinone (метилхлороизотиазолинон MCI). Те са добре познати на дерматолозите като алергени. При по-чувствителни хора могат да предизвикат сърбеж, зачервяване, лющене, а в някои по-редки случаи и хронични дерматити на скалпа. Заради нарастващия брой алергични реакции MI вече е забранен в продукти, които остават върху кожата, но все още се среща в отмивни продукти като шампоани. Освен това тези вещества са токсични за водните организми, което ги прави проблемни и от екологична гледна точка, пише pariteni.bg.

Друг сериозен клас са PFAS (пер- и полифлуорирани вещества), например Octafluoropentyl methacrylate. Те се използват, за да придадат водоотблъскващи свойства, устойчивост на замърсяване или специфична текстура. Проблемът при PFAS е, че са т.нар. „вечни химикали“ – практически не се разграждат в природата, натрупват се във води, почви и живи организми и се свързват със съмнения за неблагоприятни ефекти върху ендокринната система, имунитета и репродуктивното здраве. Избягвайте ги в продукти, които се използват ежедневно и се отмиват в канализацията.

Парфюмът (Parfum) е друг често подценяван фактор. Зад тази обща дума могат да се крият десетки отделни ароматни вещества, част от които са и алергени. При редовна употреба ароматите могат да доведат до т.нар. сенсибилизация, при която човек развива алергия постепенно след години. Това е особено важно за шампоаните, защото скалпът е чувствителна зона и алергените могат да го раздразнят.

Често срещани в ароматните композиции са вещества като бензил салицилат, hexyl cinnamal, linalool и други. Бензил салицилатът, освен че е аромат, се използва и като UV филтър и има съмнения за ендокринно разрушаващо действие, т.е. потенциална намеса в хормоналната регулация на организма, както и алергенен потенциал.

В някои шампоани се добавя и салицилова киселина, най-често с цел борба с пърхота и мазния скалп. Макар да има ефект, за нея съществуват научни дискусии относно възможни рискове при продължителна и широка употреба, включително подозрения за неблагоприятно влияние върху репродуктивното здраве при висока или неконтролирана експозиция. В козметиката тя е строго регулирана (до 2-3% в зависимост от продукта) и се счита за безопасна за общата популация, но следва да се избягва в продукти за деца.

Антиоксиданти като BHT и BHA се използват за стабилизиране на формулата, но и за тях има съмнения за ендокринно нарушаващо действие. При BHA съществуват и съмнения за канцерогенност, докато BHT се счита за по-безопасен в ниски дози, но и двата са под постоянно наблюдение.

Сред парабените не всички са еднакви. Дълговерижните (butyl-, propyl-) са по-проблемни и силно ограничени, докато кратките (methyl-, ethyl-) се считат за безопасни от SCCS (Научния комитет по безопасност на потребителите към ЕС).

Парабените, като sodium methylparaben и ethylparaben, също са обект на дългогодишен дебат. Макар някои от тях да са разрешени, съществуват опасения, че могат да имитират естроген и да влияят на хормоналния баланс, особено при продължителна употреба чрез множество продукти.

UV филтри често се добавят за стабилизиране на цвета на самия шампоан (ако е в прозрачна бутилка), такива са Ethylhexyl salicylate, Benzophenone-4, Ethylhexyl methoxycinnamate и Isoamyl p-methoxycinnamate. Част от тези вещества са под наблюдение в ЕС поради съмнения за ендокринно нарушаващо действие и неблагоприятно въздействие върху водната среда.

Силикони като циклопентасилоксан (D5) придават усещане за гладка и лъскава коса, но се разглеждат като проблематични за околната среда, защото се наслагват. Освен това те не подобряват реално здравето на косата, а по-скоро прикриват уврежданията. Циклопентасилоксанът (D5) е подложен на строги ограничения в ЕС за отмивни продукти, именно защото се натрупва във водната среда.

Накрая, вещества като benzalkonium chloride, LAS (Linear Alkylbenzene Sulfonates) и EDTA са пример за съставки, които може да не са директно опасни за потребителя при краткосрочна употреба, но са токсични за водните организми и са „транспортен агент“ за тежки метали в околната среда.

Маркетингови твърдения

Маркетингови твърдения като „нежен“, „чист“, „без химикали“ или „натурален“ могат да създадат усещане за безопасност, което не винаги се потвърждава от съставките. Затова при ежедневен шампоан е разумно да се търсят формули с по-малко проблематични вещества, особено когато съществуват по-щадящи и по-екологични алтернативи.

Банковите такси в България: Защо продължават да растат и как да ги избегнем?

Разгледахме и маркетинговите послания на опаковките на шампоаните с цел да проверим дали не се използват подвеждащи твърдения. Открихме проблемни твърденията на три шампоана: – Твърдението на Krista G за „100% естествени съставки“, когато продуктът съдържа ретинол, който не е естествен, и емулгатори с химична модификация, е подвеждащо.

– Подвеждащо е и твърдението при шампоана Herbal Time, че е „без сулфати“, но съдържа PEG, Acrylates, EDTA, MI/MCI.

– Надписът на шампоана Здраве (Арома), че е „100% ефективен“, а няма цитирано клинично изследване, прави твърдението просто подвеждащ маркетинг.

Финална оценка

На базата на анализа на съставките и оценките на потребителите формирахме крайните резултати от изследването в долната таблица: