430 лекарства изчезнаха от българския пазар за година, а някои то тях дори нямат алтернатива. Най-засегнати са пациентите с онкозаболявания и астма. Производителите не виждат привлекателен пазар в страната ни, което поставя здравето на пациентите в риск.

„Всеки производител гледа на максимално добра цена да покрие нуждите на пациентите от другата страна, съобразявайки всичко това с пазарната регулация”, коментира в ефира на NOVA здравният икономист Ардаки Шарков.

Той обясни, че всяко влияние върху ценоопределянето на дадени продукти в дългосрочен план води до дефицити. Именно такива дефицити се наблюдават в България.

„Всяка година изчезват средно по 200 разновидности на определени лекарствени продукти, които впоследствие пациентите се налага да търсят в аптеки в рамките на ЕС. Когато става въпрос за болнично лечение, което е още по-строго регулирано, тогава вече става много по-сложно и се налага чрез различни механизми да се внасят. Тогава и цената е значително по-висока”, заяви Шарков.

Той обясни, че в рамките на ЕС, включително и в България, действа т.нар. външно, а впоследствие и вътрешно ценово рефериране.

„Във външното даден продукт се сравнява в 10 държави от ЕС – същият продукт, същата опаковка, същият брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде намерена, става референтна цена за България”, обясни Шарков.

„При вътрешно ценово рефериране, ако в конкретната лекарствена група за конкретната молекула съществува друг аналог, това също смъква цената до най-ниската, която аналогът е предложил”, обясни още Шарков.

„Когато говорим за продукти, които се заплащат от НЗОК за домашно лечение – тук говорим за широко употребявани терапии за сърдечно-съдови, респираторни и други заболявания, от една страна пациентът доплаща, а когато става въпрос за продукти с протокол, компаниите покриват разликата от тези 25%”, каза Шарков.