Докато празничното сияние избледнява и зимата стяга хватката си, първият месец от годината често носи усещане за празнота. Психологически, социални и екологични фактори се комбинират, за да направят януари необичайно бавен и тежък за много хора.

Коледната елха е прибрана, светлинките угасват, а сезонните сладкиши изчезват от витрините на пекарните. В календара първите дни на януари са оградени в червено, отбелязвайки символично ново начало, което идва със смесица от емоции и очаквания за предстоящата година.

И все пак за мнозина януари се усеща безкраен. От постпразничното разочарование до натиска на новогодишните обещания, редица психологически и екологични фактори допринасят за усещането, че времето тече по-бавно от обикновено.

След декември, изпълнен със социални излизания, семейни събирания и тържества, януари може да се почувства като рязко завръщане към взискателна рутина. Украсите и празничното веселие отстъпват място на по-тъмни, студени дни, често създавайки усещане за празнота, което тежи на психическото благополучие.

Този преход е предизвикателство за много хора, тъй като очакванията за радост и социална връзка се сблъскват с ежедневната реалност. Липсата на важни събития и настъпването на монотонност могат да засилят усещането, че дните се проточват, пише To Vima, цитиран от Dnes.bg.

Началото на годината традиционно се свързва с поставянето на лични цели и обещания. Макар че тези амбиции могат да бъдат положителни в дългосрочен план, те могат да се превърнат и в източник на стрес, когато напредъкът се усеща бавен или непостижим.

Натискът за подобряване на здравето, работното представяне или личните взаимоотношения може да накара януари да се чувства ограничаващ и непосилващ. Разликата между високите очаквания и ежедневните предизвикателства често води до фрустрация и неудовлетвореност, засилвайки впечатлението за месец, който сякаш се проточва.

В много части на света януари е студен и тъмен, условия, които могат значително да повлияят на настроението. Ограничената слънчева светлина е свързана със сезонно афективно разстройство (САР), което може да причини симптоми като лошо настроение, умора и раздразнителност.

Тези състояния често карат хората да стоят на закрито и да ограничават социалното взаимодействие, като допълнително задълбочават чувството за застой и забавят възприеманото течение на времето.

След ексцесиите на празничния сезон, януари е и месец, в който много хора се сблъскват с финансово напрежение. Натрупаните сметки и необходимостта от пренастройване на бюджетите могат да увеличат тревожността.

Този допълнителен натиск влияе върху емоционалното благополучие и може да направи всеки ден по-тежък и по-дълъг, засилвайки широко разпространеното усещане, че януари е много по-дълъг от всеки друг месец.