Полският хотелиер Владислав Гроховски организира специални тържества за своите клиенти, които могат да докажат, че девет месеца преди раждането на детето си са нощували в някой от неговите хотели. Но в случая не става въпрос за нова маркетингова стратегия, а за загрижеността на хотелиера по отношение на демографското развитие в страната, посочва германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), циритан от Dariknews.

Раждаемостта спада от Литва до Турция

Изданието цитира данни на Евростат, според които полските жени раждат средно по 1,2 деца. В страните от ЕС с по-лоши показатели само Литва и Испания . В Унгария, Румъния и Турция ситуацията е малко по-добра – там коефициентът е 1,5 деца на жена, което е над средното ниво за ЕС (1,38). За да се запази населението обаче е необходим коефициент от 2,1.

През тази година за първи път от 1952-а насам населението на Унгария спадна под 9,5 милиона души, а в Румъния статистическата служба изчисли, че ако се запази сегашната демографска тенденция, до 2080-а населението ще спадне с между 10 и 25 процента, посочва ФАЦ.

В Турция президентът Ердоган възприема като „самоубийство“ това, че сънародниците му не раждат поне три, а още по-добре четири или пет деца . За Ердоган, който има четири деца, това е „патриотичен дълг“.

Страните остаряват, преди да забогатеят

Застаряването на населението се изразява в 0,4 процентни пункта по-нисък икономически растеж на година, казва пред ФАЦ Беата Яворчик от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Особено тежко засегнати са държавите в източната и югоизточната част на ЕС, потвърждава тя. Нейната прогноза е, че тази тенденция ще се запази чак до 2050 година, след което ще настъпи известно подобрение – до края на века растежът ще се забавя с 0,18 процентни пункта на година заради ниската раждаемост.

За страни като Полша , Чехия , Унгария или Румъния, които от падането на Желязната завеса преди 25 години отбелязват значителен растеж, това е лоша новина, защото средната възраст на населението в тях се доближава до тази в Западна Европа по-бързо от доходите на населението. Яворчик обобщава: „Тези страни остаряват, преди да забогатеят“.

Фактът, че в много страни броят на смъртните случаи вече надвишава този на новородените, се дължи не само на ниската раждаемост, отбелязва ФАЦ. Страни като Босна и Херцеговина , Грузия или Молдова са загубили около 30 процента от населението си от началото на 1990-те години насам в резултат на емиграция, включително трудова. А фактът, че сред емигрантите често има млади, квалифицирани работници, прави баланса за страните, страдащи от „изтичане на мозъци“, още по-горчив.

Това е бреме и за държавните финанси, тъй като все по-малко работещи трябва да издържат все повече пенсионери. „Други икономически последици от това, че не се раждат достатъчно деца, са по-големият бюджетен дефицит, ръстът на данъците или намаляването на пенсиите и социалните помощи, недостигът на работна ръка, по-високият риск от инфлация“, посочва Яворчик.

Недостигът на работна ръка, от който се оплакват всички икономики в Централна и Югоизточна Европа, води до увеличаване на заплатите и повишава риска от инфлация.

Застарява не само населението – и лидерите застаряват

Увеличаването на раждаемостта би могло да намали всички тези негативни влияния. Яворчик обаче е скептична, нещо повече – тя не изключва ситуацията с раждаемостта да се влоши и още повече. Но мерки могат да бъдат взети, тъй като демографията не е съдба . Експертката от ЕБВР препоръчва комбинация от различни, но добре познати политики, като по-широко участие на жените и възрастните хора на пазара на труда, целенасочена имиграция и ръст на производителността.

„При това застарява не само населението – световните лидери също са все по-възрастни, особено в автократичните системи“, казва икономистката, без обаче да назовава имена. ФАЦ припомня в тази връзка, че Владимир Путин е на 73 години, китайският държавен глава Си Дзинпин – на 72, индийският Нарендра Моди – на 75, Ердоган – на 71, а американският президент Доналд Тръмп е на 79.

„Застаряването на политиците може да се окаже и по-голям проблем от застаряването на населението“, казва Беата Яворчик, защото то намалява готовността за промени по отношение на пенсиите, пазара на труда и миграцията. „Само тези, които са готови да приемат смели реформи и да включат по-младите избиратели в дебата, ще осигурят общо благоденствие за бъдещите поколения“, се казва още в публикацията на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“./Емилиян Лилов/DW