Социалните мрежи може да лишат децата от възможността им да се концентрират, сочи ново проучване, цитирано от ЮПИ и БТА.

Деца, които прекарват много време в Интаграм, Снапчат, ТикТок, Фейсбук, Туитер или Месинджър постепенно губят способността си да се фокусират или да внимават, се казва в проучване, публикувано в Pediatrics Open Science.

Това може и частично да обясни защо се увеличават диагнозите, свързани със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) сред децата в последните години, сочат изследователите.

„Нашето проучване показва, че специално социалните медии са тези, които засягат способността на децата да се концентрират“, казва старши изследователят Торкел Клингберг, професор по когнитивна неврология в Каролинския институт в Швеция.

„Социалните медии постоянно отвличат вниманието със съобщения или известия и дори най-малката мисъл дали е пристигнало съобщението може да действа като разсейване за ума“, казва Клингберг в прессъобщение. „Това засяга способността да се поддържа концентрация“, добавя той.

За новото проучване учените са проследили над 8300 деца в САЩ на възраст между 9 и 10 години в продължение на четири години.

Децата редовно докладвали колко време са прекарали в социалните медии, гледали са телевизия или са играли видеоигри, а родителите оценявали нивата на внимание, хиперактивността и импулсивността на своите деца.

По време на проучването средното време за социални медии нараснало от 30 минути на ден за 9-годишните до 2,5 часа за 13-годишните, показват резултатите.

Според изследователите дори нормалното използване на социалните медии затруднява способността на децата да се концентрират и ефектът нараства с времето.

Освен това деца, които вече имат проблем с вниманието, не започват да използват социалните медии повече време. Това показва, че употребата на социални медии води до трудности при фокусирането, а не обратното, казват учените.

Не е намерена връзка между липсата на внимание и гледането на телевизия или играенето на видеоигри.

Освен това връзката между липсата на внимание и социалните медии не се влияе от социоикономическото положение на децата или генетични предразположения, свързани със СДВХ.

Учените не са намерили увеличение и при хиперактивността или импулсивното поведение, което е друг белег на СДВХ.

„По-голямото използване на социални медии може частично да обясни увеличението, което наблюдаваме при диагностицирането на СДВХ, дори когато СДВХ се свързва и с хиперактивността, която не е нараснала в нашето проучване“, каза Клингберг.