151

Скандалът около строежа на спортния комплекс между ЕГ „Пловдив“ и ЕГ „Иван Вазов“ придобива нови измерения. Докато първият етап на проекта тъне в кал и застой, става ясно, че същата фирма, която грубо е забавила и фактически провалила първата фаза, официално е подала документи за участие и в обществената поръчка за втория етап.

Факт: Първият етап е с 2 години просрочие

Според договора първият етап е трябвало да приключи в края на 2023 година.
Днес, в края на 2025-а, проектът все още не е завършен, което означава над две години просрочие.

За този период:

няма завършени съоръжения;

теренът е в трагично състояние;

няма работници;

инфраструктурата е опасна;

родителите подават сигнали за риск за децата.

Две години след изтичане на крайния срок, обектът изглежда като изоставено поле, въпреки милионите, похарчени по договора.

И въпреки провала – фирмата кандидатства за втори етап

Абсурдът е пълен: фирмата, която не можа да изпълни в срок първия етап, сега претендира да бъде изпълнител и на втория, при това в проект, който е още по-мащабен и многократно по-скъп.

Стойността на втория етап е многомилионна, а вместо санкции и отстраняване, неизпълнителят подава оферта сякаш нищо не се е случило.

Все по-належащ става въпросът:

Как е възможно фирма с 2 години закъснение и недовършен първи етап да бъде допусната да кандидатства за втория?

Къде е институционалният контрол?
Къде е анализът на капацитета?
Къде е оценката на предишното изпълнение?
Къде е защитата на обществения интерес?

Защото навсякъде по света и във всеки нормален административен процес важи едно правило:

Който провали първия етап, няма право да започва втория.

В Пловдив изглежда важи обратното.

Ако една фирма не може да изпълни 5–6 милиона лева в срок, как ще изпълни многократно по-скъп и по-сложен втори етап?

В момента:

първият етап е блокиран,

теренът е опасен,

учениците минават през кал и изкопи,

проектът е замразен,

сроковете са напълно нарушени.

Допускането на същата фирма до участие във втория етап поставя под съмнение компетентността на възложителя и подкопава всяко доверие в системата.

Когато ученици, родители и учители всекидневно се сблъскват с последиците от провала, това престава да бъде просто строителен проблем.
Това е публичен скандал и рискова зона, която съществува заради нечий административен комфорт и нечии интереси.
Първият етап е трябвало да завърши до края на 2023 г.
Днес има две години просрочие, нулев резултат, опасен терен и тотално неспазени ангажименти.

И вместо санкции – фирмата спокойно кандидатства за втория етап.

Това не е просто недопустимо.
Това е обида към гражданите на Пловдив и поредното доказателство за липсата на реален контрол в управлението на обществените проекти.