След масови протести и политически натиск правителството изтегли целия пакет бюджетни закони за 2026 г. – държавен бюджет, бюджет на ДОО и бюджет на НЗОК. Премиерът Росен Желязков направи заявка за сериозен ремонт на финансовата рамка, което означава, че едва ли ще имаме напълно преработен, обсъден и гласуван нов бюджет на 1 януари, 2026 г. при оставащите по-малко от 15 работни дни до края на тази година.

Най-вероятно страната ще влезе в удължителен режим, който в най-добрия случай ще продължи до февруари-март, пише Lupa. Това означава, че всички социални плащания и минималната работна заплата ще останат замразени точно на нивата от декември 2025 г. (преизчислени в евро), без нито едно от вече договорените или планирани увеличения. Ето какво би означавал този сценарий за най-уязвимите групи, които, събрани съвкупно са около 4,2 млн. души:

Пенсионерите – 2,1 милиона души

Средната пенсия остава 580 лева (297 евро), вместо договорените 620 лева. Минималната пенсия също няма да се вдигне от 580 на 620 лева.

Майките на деца до 2 години – около 30 000 жени

Втората година майчинство се запазва на 780 лева месечно, вместо предвидените 900 лева. Всяка майка би загубила по 120 лева месечно

Семействата с деца – 800 000 деца

Детските добавки биха останали 50-100 лева на дете. Планираното 10% увеличение и разширяването за многодетни семейства отпадат.

Нископлатените работници и минималната работна заплата – около 600 000 души

Минималната работна заплата би останала 1077 лева (550 евро), вместо вече договорените на 13 ноември 1213 лева (620 евро).

456 700 души на МРЗ биха загубили по 136 лева месечно.
83 000 лични асистенти и грижители също биха останали без увеличение.
Социално слабите домакинства – 450 000 семейства

Енергийната помощ за отопление би останала 100-200 лева еднократно, вместо предвидените 120-240 лева и допълнителната зимна субсидия

Хората с увреждания – 250 000 души

Месечните добавки замръзват в диапазона 250-400 лева, вместо планираните 270-430 лева.

Младшите лекари и здравните работници – около 15 000 души

Допълнителните възнаграждения биха останали на сегашните 2500-3000 лева месечно, вместо предвидените +250-300 лева.

При удължаване, продължава събирането на приходи по сегашните правила, а финансирането на нови големи проекти – например, инфраструктурни става невъзможно. На прага на еврозоната България трябва да продължи да спазва и макроикономическите ангажименти като този за 3% дефицит и дълг под 60% от БВП. Според най-новите данни, бюджетният дефицит през октомври е 2,98%, т.е. почти до горната граница от 3%, а външният дълг е над 48% от БВП.