Най-голям консенсус има основното образование да се завършва в края на осми клас, да има матура по основния профилиращ предмет и силно да облекчим учебните програми за профилирана подготовка. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред журналисти, обобщавайки мненията от днешната дискусия, която бе за структурата на училищното образование, за баланса на видовете подготовка, за евентуалните промени и за необходимите реформи в националните изпити.

Преди няколко месеца основният акцент беше кога да се завършва основно образование, предимно негативни са ефектите от това, че основното образование се завършва след седми клас и много малко са положителните. Има голяма степен на консенсус, че трябва да се върнем към структурата 4+4+4, дори, ако по-късно се завършва основното образование, има още по-положителни резултати, но ние, не можем да направим така, че след девети или след десети клас да се завършва то, обясни министърът.

По думите му въпросът за образователната структура е свързан с много други подтеми – какво да бъде външното оценяване и след кои класове, цялостно или извадково да бъде, кои да бъдат задължителните матури, кои да бъдат основните писти или пътеки, по които се специализират учениците. Ние имаме профили и професии, когато говорим за задължителни матури, те могат да бъдат обвързани с профил и в днешната дискусия имаше най-голямо съгласие, че основният профилиращ предмет трябва да бъде задължителен матуритетен предмет, а в момента той не е такъв. Учиш профил английски език и матурата по английски език трябва да ти е задължителна, ако учиш профил испански език, то матурата задължително трябва да ти е по испански език. Може да има и по обобщени профили, за които да имаме разширена задължителна подготовка, например т.нар. STEM профили, или профилите и професиите, свързани с математиката, природните науки и техниката, да имат разширена подготовка по тези предмети. Темите са много, към днешна дата нямаме конкретно решение и искаме да изготвим концепция, която ще залегне в бъдещи промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Работим паралелно по промяната в учебните програми, започнахме да публикуваме и концепциите, каза министър Красимир Вълчев.

На въпрос дали изпитът след седми клас ще се раздели на модули, министърът отговори, че националното външно оценяване се използва за две цели – за диагностика и анализ, и за селекция. Няма как да избегнем селекцията, защото имаме училища, в които желаещите да учат са повече и нямаме друг механизъм, освен този на класирането, според образователните резултати. Не е задължително всичките външни оценявания да се правят във всички училища, когато говорим за диагностика, но и това са въпроси, които сме поставили за обсъждане. Не бързаме с решенията, защото са важни и трябва да ги обсъдим за повече време. През следващите три месеца ще бъдат организирани обсъждания с педагогическите специалисти и по тази тема, както за учебните програми и предметите, поясни образователният министър.

Попитан по темата дали да има задължителна матура по математика, министър Красимир Вълчев каза, че има четири варианта. Той уточни, че единият вариант е да остане сегашната възможност – или да не е задължителна матура, вторият вариант е да бъде задължителна матура, само за профил математически, третият вариант е да бъде задължителна за профилите и професиите, които са в направлението – математика, природни науки и STEМ, а четвъртият вариант е да е задължителна за всички. Осемте страни, които са на първо място в международното изследване PISA, имат задължителна матура по математика, каза министър Вълчев и отново отбеляза, че иска да се насърчи ученето на математика.

Министерството на образованието и науката организира днешната дискусия в заседателната зала на Националната спортна академия „Васил Левски“ в София. В обсъждането участваха експерти, директори, учители, представители на висши училища, на неправителствени организации и други./БТА