Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) се подкрепя от 54,1% от българите, като 1/3 от тях смятат, че тя трябва да бъде равна на заплатата за издръжка. Това сочат резултатите от представително проучване сред 804 пълнолетни български граждани. Изследването е за нагласите относно динамиката на доходите, размера на минималната работна заплата, механизма за нейното определяне и приравняването ѝ към стойността на заплатата за издръжка. То е проведено в периода 30 октомври – 7 ноември 2025 г. от социологическа агенция „Мяра“ по поръчка на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Информацията беше представена на пресконференция в централата на КНСБ.

Почти 19% от анкетираните са против увеличението на МРЗ, а 27% се колебаят.

„Повишението на МРЗ се възприема като необходимо социално-икономическо действие от повече от половината участници в проучването“, казват експертите, провели изследването.

Подкрепата за ръст на МРЗ е висока сред заетите в държавния и в частния сектор, както и сред безработните, каза зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения (ИССИО) Виолета Иванова. Негативно настроени към увеличението на МРЗ са самонаетите лица и собствениците на бизнес, посочи тя.

Данните сочат още, че 86,1 на сто от хората са на мнението, че полученият през тази година ръст на възнагражденията не е достатъчен. Само 11,1% определят увеличението на МРЗ като достатъчно.

Отчита се фрагментация при степента на увеличение на заплатите, като 42,5% са посочили, че са получили ръст на възнагражденията от порядъка на 10-15%. С най-голям дял е групата с доход в диапазон 2000-3000 лв. (59,4%).

Ясно се виждат диспропорциите, които изследването адресира. Те са не само по отношение на социалните неравенства, но и по отношение на регионалните, коментира основателят на агенция „Мяра“ Първан Симеонов. По думите му такъв тип анализ може да помогне на обществения дебат за МРЗ и да се покаже мнението на българите.

МРЗ следва да се определя по икономически дейности и квалификационни групи професии чрез механизмите на колективното трудово договаряне, отбеляза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. Той каза, че има законопроект за промени в Кодекса на труда, който „претендира, че транспонира Директивата за адекватни минимални работни заплати“. И напомни, че директивата изисква покритие от 80% на колективното трудово договаряне.

КНСБ настоява за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за издръжка на национално ниво, и след това да се пристъпи към МРЗ по икономически дейности, които да надграждат националната такава, каза главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов.