Британски лекари алармират за рязък ръст на пациенти с тежки и необратими увреждания на носа вследствие на употреба на кокаин – явление, известно като „кокаинов нос“.

Според Националната агенция по престъпността във Великобритания годишно се употребяват около 117 тона от дрогата, а страната се нарежда на второ място в света по разпространение – един от всеки 40 възрастни (2,7%) използва веществото, отчита ООН, предава Nova.

Специалистите предупреждават, че дори хора, които вземат кокаин само „от време на време“, са изложени на риск да загубят част от носа си. Лекарят Томас Жак, специалист по уши, нос и гърло в Cadogan Clinic в Лондон, обяснява, че наркотикът силно свива кръвоносните съдове, което води до намален кръвоток в тъканите и образуване на перфорации в преградата.

„Не е нужно да сте тежък случай и да употребявате ежедневно. Има пациенти, които получават сериозни поражения от минимални количества. Няма „безопасно“ ниво на употреба. А след като щетата е нанесена, лечението е трудно – няма магическа пръчица, операциите са сложни “, казва Жак, цитиран от „Дейли мейл“.

Феноменът не засяга само стереотипните „банкови служители и юпита“. Лекарите виждат пациенти на всякаква възраст – от млади хора до възрастни. Сред популярните лица, които са засегнати, е и Парис Джаксън – дъщерята на Майкъл Джаксън, която неотдавна разкри, че има дупка в носната преграда вследствие на употреба на кокаин. Бившата актриса от EastEnders Даниела Уестбрук също стана известна с тежката деформация, която почти слива двете ноздри в една.

Симптомите варират от хрема, свирене при дишане и запушване до сериозни възпаления, кървене, колапс на носния мост („седловиден нос“) или дори перфорация към небцето. В редки случаи кожата между ноздрите напълно се разрушава, превръщайки ги в един отвор.

Преди лечение пациентите трябва напълно да спрат употребата на наркотика. Малките перфорации понякога се повлияват от промивки и медикаменти. Някои пациенти получават силиконов „бутон“, който запълва дупката и намалява свиренето и коричките. Хирургичната реконструкция обаче е сложна – дори при най-опитните специалисти успеваемостта е 70–80%, защото кръвоснабдяването в зоната е изключително деликатно. При големи дефекти понякога се използва тъкан от скалпа.

Коригиращи ринопластики за „седловиден нос“ са възможни, но в частни клиники струват до 15 000 паунда. Част от процедурите се покриват от NHS, но само при по-леки случаи.

Жак подчертава, че пациентите често изпитват срам, но лекарите работят без осъждане: „Хора от всички възрасти и социални групи употребяват кокаин. Нашата работа е да помагаме – не да съдим.“