Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя мащабно годишно изследване на икономическото и социално развитие на областите у нас през регионални профили по 75 индикатора.

Генерално разликите са двойни – между областите на опашката и областите начело, обясни в интервю за БНР старши икономистът от ИПИ Адриан Николов за Регионални профили 2025.

„Притеснителното е струпването на опашката. Все повече говорим за стандарта на живот в столицата и стандарта на живот почти навсякъде другаде. (…) Дисбалансите се засилват. Най-динамичните области продължават да дърпат напред, докато останалите се класират все повече на опашката.“

Еврозоната няма да има пряко отражение върху тези процеси, уточни икономистът.

„Бедността е около 22% на национално ниво. Мерим бедност относително. Линията на бедност се влияе директно от динамиката на средния доход. Делът на домакинствата, които дефинираме в бедност, се движи нагоре, но покупателната способност на хората около и под линията на бедност на практика е по-висока. Вече не мерим бедност по начина, по който го прави Световната банка – с индикатор за номинален доход, мерим спрямо доходната структура.“

Във връзка с демографската картина и влошаването на естествения прираст в 24 от 28 области за миналата година, той отбеляза, че „смъртността ще продължаваме да си я носим, докато не реформираме здравната система“.

„Това има трайно влияние върху икономическото развитие. Северозападът – азбучният пример, страда от много бързо застаряване на населението, много бързо свиваща се работна сила, което означава, че все по-малко хора ще са достъпни за работа в тези места, което ще прави инвестициите в тях трудни. И се затваря този цикъл на липса на догонване спрямо икономически най-развитите части на страната.“

Изтървахме публичните финанси и в момента трябва да вземем мерки да ги балансираме, ако не искаме да изпаднем в сценария на Румъния, чийто дефицит тази година може да е 9%, а публичния ѝ дълг е нараснал до 60%, предупреди икономистът в коментар по Бюджет 2026 и състоянието на хазната.

„Ако не искаме да се намерим в сценария на Румъния, трябва да посегнем към мерки за бюджетна консолидация сега, за да избегнем тази негативна бюджетна спирала. Трябва да ограничаваме разходи дори от този момент!“

Разговорът трябва да бъде как да ограничим държавните харчове, не да се чудим как да съберем нови приходи от населението, което вече се задъхва под високата данъчна тежест, смята Николов. Според него в момента се мисли за приходни мерки, но не става дума за това как се разширяват разходите.

„За да нямаме дефицит, трябва да харчим под 40% от БВП през бюджета. В момента правителството се опитва да прехвърли 46%, но със същите приходи. Търсят се нови приходни мерки, които да оправдаят това изключително повишено харчене и логично правителството не успява да събере тези приходи.“

Колкото повече увеличаваме данъчната тежест, колкото повече вдигаме нагоре минималната заплата, толкова повече работодатели и работници ще се видят принудени да минат на сиво, допълни той.

За средствата на общините Адриан Николов посочи, че има малко повече средства, заложени в капиталовата програма, но „оттам насетне не се променя нищо“.

Ако преди 10 години местните власти са разполагали с 40% собствени приходи в бюджета, то сега делът на тези приходи е под 25%. На практика общините стават все по-зависими от централния бюджет. Колкото по-малко собствени приходи имат те, толкова по-малко могат да инвестират в собствени политики, подчерта икономистът.