За исканията на младите лекари се говори много през последните месеци. Темата отново излезе на дневен ред, след като изтече дадения на управниците гратисен период и протестите им се подновиха. Повече от половин година не може да се намери решение на поставените проблеми.

Лекарите може да специализират по два начина. Първият – с държавна субсидия. Тогава на специализантите се полагат 2,5 минимални работни заплати – т.е. 2 693 лв. бруто или 2090 лв. нето. За всички останали специализанти заплащането не може да е по-малко от минималния осигурителен доход за дадената професия и позиция, който в случая е 1077 лв. – нетно 836лв.

По данни на лекарския съюз в Германия през 2024 г. общият брой на българските лекари там е 2066 – нашата група е от най-големите в немското здравеопазване.

От държавите в Европейския съюз сме на пето място след Румъния, Австрия, Полша и Гърция. Новодошлите през 2024г. са 105. Отново броят е значителен спрямо другите европейски държави, пише bTV.

Лекарите, на които разчитаме да се грижат за здравето ни, са малко над 34 хиляди. По данни на съсловната организация обаче близо половината са в предпенсионна и пенсионна възраст.

В клиниката по хирургия на пловдивска болница обаче младите лекари не са изключение. Мильо Белчев е очарован е от тях.

“Трябва да им се обръща повече внимание. И отговорност към младите хора”, Мильо Белчев.

Д-р Добрев е един от петимата специализанти в клиниката. Предлагат му добри условия на труд и кариерно развитие. Обаче разбира исканията на колегите си и подкрепя протеста им.

„Те имат, поне според мен, ясни искания – промяна в условията на труд, промяна на отношението към тях от по-старшите колеги и нещо, което за съжаление не подлежи на промяна конкретно от протеста – това е отношението на пациентите“, казва той.

Негов ръководител е един от най-изтъкнатите ни хирурзи проф. Росен Димов. Все още помни трудните години по време на своята специализация – налага му се да продава маратонки и очила по съботно-неделните пазари, за да се издържа. Затова се стреми да осигури на младите си колеги по-добри условия.

„Няма как със заплащане от 500 или 600 евро да очаквате, че един млад човек, учил 6 години ще може да се издържа, да работи и да придобива знания и умения, които са необходими“, посочи проф. Росен Димов, завеждащ „Клиника по хирургия“.

Заплатите, които осигуряват на специализантите, са над средните за страната.

Изграждането на един лекар отнема около 15 години. Освен обучението по медицина и специализацията има и задължителни курсове, които трябва да изкара.

В България липсва регулация кой поема допълнителните обучения и квалификации, участия в научни конференции, конгреси и курсове. Те са необходими, за да бъдат медиците в крак с достиженията на медицината.

„За да ги посещаваш всички тези неща, са необходими много сериозни финанси, които никой не регламентира кой ги посреща и практически в момента те си ги посрещат от джоба“.

Германия въпросите за квалификацията на лекарите, кариерното им развитие и ръста на заплатите са решени. Таксите, включително пътни и квартирни, обикновено се покриват от лечебните заведения със самоучастие на лекарите.

„Не е толкова заплащането това, което ги привлича, а по-скоро възможностите за развитие, които получават. + наистина главните лекари имат желание да обучават млади кадри. И това е нещото, което се цени най-много – готовността и желанието да бъдеш обучаван и да получиш нови познания, които ще ти бъдат полезни, за да продължиш със своето кариерно развитие“, казва Елица Зайдел, посредническа агенция за специализация в Германия.

Д-р Йордан Ковачев е един от хилядите български медици в Западна Европа. Завършва медицизина и специализира образна диагностика в България, доброволец е в Ковид-отделение по време на пандемията, а след края й прави тесни специализции – първо в Швейцария, а сега и в Германия.

„Това е и една от основните разлики, защото има такива специалисти в България, но я няма цялата струкура, изградена за обучението на кадри в това отношение“, посочва д-р Йордан Ковачев, специалист по образна диагностика

„Всеки лекар по време на специализацията си попълва определен каталог с дейности, който се подписва от съответния отговорен главен лекар, тъй като има специални дейности, които човек трябва да е извършил, за да може да завърши специализацията си и за да има право на края на специализацията си да се яви на изпит за получаване на специалност“, казва Елица Зайдел.

Според д-р Добрев основната прилика в здравните системи на Германия и Швейцария е нагласата им към младите лекари – инвестицията в тях се приема за инвестиция в бъдещето.

„Да се спомене само заплатата е малко като отворена черепно-мозъчна травма да се опитваме да й сложим лепенка отгоре. Дори да има малка промяна, след няколко години ще се повтори същото. Вече съм го преживял. Затова, ако може и аз да апелирам към хората, които отговарят за тези проблеми, да се опитат да погледнат към корените на проблема“, коментира д-р Йордан Ковачев, специалист по образна диагностика

Плановете на д-р Добрев, както и на много от колегите му, не са да емигрира, а да придобие тясна специализация в чужбина. С натрупания опит иска да се върне в България, за да помага със знанията си на пациентите и да предаде опита си на по-младите колеги. Стига България да му даде възможност за това.