От Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) предлагат да прекъснат диалога с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) по редица въпроси, засягащи социалното сътрудничество в сферите на трудовия пазар и бизнес средата в страната. Това се посочва в разпространена до медиите позиция на Управителния съвет (УС) на КРИБ с оглед на скорошните предложения и според работодателската организация самоволни действия на КНСБ в посока драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес и особено средна класа.

В позицията от УС препоръчват преустановяване на срещите с КНСБ по теми като квалификация на служители, дискусии относно пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни въпроси, и други въпроси, които не са изрично посочени като част от проектите, които КРИБ и КНСБ изпълняват в сътрудничество – „Социалното партньорство и човешките ресурси на двойния преход“ (проект на КРИБ) и „Устойчиво развитие, чрез социално партньорство“ (проект на КНСБ,) по Операция „Социално партньорство“, Програма „Развитие на човешките ресурси“.

От ръководството на КРИБ препоръчват и разясняване на възможните ефекти върху доходите на служителите и възможностите им да инвестират в България, ако предложенията за повишаване на данъчно-осигурителната тежест се осъществят.

В позицията се посочва още, че докато „КНСБ не спре атаките си срещу устойчивото развитие на българския бизнес и неговото потискане в интерес на разрастване на заетите в обществения сектор“, от работодателската организация да приоритизират други синдикати като социален партньор за колективно трудово договаряне.

От КРИБ твърдят, че поведението на КНСБ става все по-неразбираемо през годините, като вместо да защитава интересите на работниците, от синдиката се съсредоточават все повече върху повишаването на данъците както върху предприятията, така и върху труда.

„Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има собствен интерес да иззема доход от трудещите се на пазарен принцип работници и създаваното от предприемачите и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в обществения сектор, чийто интерес очевидно този синдикат желае да противопостави на всички останали. Това е директно действие за всяване на разделение в българското общество и разрушава социалния диалог и пазарната икономика“, заявяват от УС в позицията си.

Затова от КРИБ смятат, че диалогът с КНСБ трябва да бъде намален и на работещите в предприятията, членуващи в работодателската организация, да бъде разяснено, че именно техният интерес ще бъде най-тежко ощетен от радикалните предложение за повишаване на данъци и осигуровки.

„КРИБ е отговорен социален партньор и като такъв иска да работи в нормален диалог със синдикалните организации, но те също трябва да се държат като истински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение“, посочват от ръководството на КРИБ в края на своята позиция.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви в ефира на bTV в края на работната седмица, че през последните 4-5 години става все по-видимо сред експертите, че мантрата „не пипаме данъци, защото са много ниски и така всички са доволни“, не работи. Съгласно публикацията от участието на Димитров в предаването „Лице в лице“ на сайта на синдикалната организация, Димитров твърди, че данъчният разговор трябва да се състои и не може да остане стигмата, че налозите не се променят. Особено през последната година, година и половина става видимо, че несправедливостта в облагането става все по-голяма. Тази година работещите ще платят с 2 млрд. лв. повече от бизнеса като корпоративен данък. Това не се случва никъде в ЕС. Бизнесът винаги плаща повече, според президента на КНСБ.

Той обясни, че конфедерацията предлага да се въведат нови налози, които вече дават резултат в други страни от ЕС. Такива са данъкът върху финансовите трансакции, който е за финансовия свят, не за хората и бизнеса, налог върху свръхпечалбите, както и дигиталният данък, който е за дигиталните компании. Това са необложени сектори. Само дигиталният данък и този върху финансовите трансакции биха осигурили 1 млрд. лв. повече приходи за бюджета, показват изчисленията на КНСБ.

Димитров обясни и необходимостта от увеличение на вноската за първия стълб на пенсионното осигуряване.