Автоматичната връзка между минималната и средната заплата трябва да бъде развързана. Двете стимулират една друга и това създава лавина от разходи. Вместо това следва да оптимизираме държавната администрация, да въведем истинско програмно бюджетиране с ясни цели и измерими резултати, дигитализация на публичния сектор и да облекчим регулаторните режими. Всичко това е възможно, ако има политическа воля и експертиза. Проблемът е, че години наред водим едни и същи разговори, без реални действия. Това заяви Мария Минчева, зам.-председател на Българска стопанска камара (БСК), в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

„Трябва да се говори за оптимизиране на разходи, за непопулярните мерки, които трябва да се направят, за да можем да имаме разходи спрямо от това, което можем да си позволим. В противен случай, политиците ще раздават щедро пари от парламентарната трибуна, ще си теглят заеми от Министерството на финансите, а това не може продължи безкрайно дълго… Надявам се в България да не се случи някакъв катаклизъм, който да ни отрезви, за да не стигнем до румънски сценарий.“

Минчева заяви, че при настоящата формула за минималната работна заплата нито работодатели, нито синдикати, нито дори правителството не могат да променят сумата, която се очаква да стане (1213 лв./620,22 евро) от 1 януари 2026 г. Според гостенката основният проблем пред работодателите е липсата на ясни обективни критерии, по които държавата да прави своите предложения за МРЗ.

„Нашата цел е баланс – увеличението на доходите да не води до ръст на сивия сектор или инфлационен натиск. Аргументът за увеличаване на безработицата вече е невалиден, защото оперираме в условия на свит пазар в постоянен недостиг на работна ръка, което допълнително принуждава работодателите да вдигат заплатите.“

Тя отбеляза, че когато правителството прави оценка на въздействието от повишаването на МРЗ, то се фокусира почти изцяло върху покупателната способност, без да отчита икономическите ефекти – натоварване на малките бизнеси и допълнително изостряне на регионалните социално-икономически различия.

Събеседничката коментира, че последствията от стръмното нарастване на МРЗ вече се отразяват в регионален план – при над два милиона заети в България 800 хиляди са в София, а директивата на ЕС за справедлива минимална работна заплата (все още нетранспонирана в България) гласи, че трябва да се следи как са разпределени заплатите, не само какъв е средният им размер.

А желанието на политиците е да решат проблеми, които са натрупвани много дълги години по бърз и лесен начин, води до абсурди, пише Dnes.bg.

„Ще изпаднем в една абсурдна ситуация, в която в едно търговско дружество като болница, независимо дали е общинска, частна или държавна, ще имаме няколко длъжности, категории длъжности, които законът ще определя каква да е заплатата при бюджет, който не е гарантиран.“

Минчева заяви, че работодателите не са против повишението на доходите, а против начина, по който се прави – без мисъл за подобряване на икономическата среда и производителността у нас.

„Фокусът е върху увеличаване на разходите, а липсва за това как да се финансират тези разходи – как да произвеждаме повече, да диверсифицираме нашия износ и какво да правим за цените електроенергията.“

Тя смята, че политическият разговор е откъснат от реалните проблеми на икономиката – приходите от данъци растат, но разходите растат още по-бързо.

„Всички тези пари трябва да бъдат изработени от работещите хора. А когато дефицитът расте, започваме да говорим за вдигане на осигуровки и данъци – без анализ на ефекта върху икономиката. Вместо това трябва да мислим за оптимизация на разходите, реформи, по-добро управление на публичните средства.“

Въпреки това промените не трябва да бъдат резки, а плавни и предвидими, за да се се избегнат шокове и социално напрежение, каза зам.-председателят на БСК.