Дори в неясния контекст на руската война в Украйна българите продължават да приемат като най-близки сред международните фактори най-вече европейските страни. Това показва сондаж по някои от актуалните за сезона теми на социологическата агенция „Мяра“.

Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските лидери идват на фона на традиционно българско уважение по-скоро към европейските сили и колебливо отношение към Русия и САЩ.

Този отдавна наблюдаван инстинкт на българите прави така, че Европейският съюз има положително отношение сред 64,9% от българите, а отрицателно – сред 21,3%, а Германия е на сходни позиции с 61,2% срещу 25,2%. Франция пък е с 54,1% положителни оценки и 28,9% отрицателни. Дори Великобритания, която напусна съюза, печели по-скоро положително отношение – с 51,3% позитивни оценки и 31,2% негативни. НАТО е на нива: 38,7% положително отношение и 41,9% отрицателно. САЩ и Русия имат съответно: 32,5% срещу 49,6% и 31,2% срещу 49,7%. Самата Украйна има положително отношение сред 24,7% от българите, а отрицателно – сред 55,1%.

Видимо е, че българският вкус остава при обобщения образ на Европа, която дори в неясна позиция е всъщност най-близка.

„Съпътстваща жертва“ на международните борби в българското масово съзнание остава самата Украйна, която има сравнително ниско положително отношение и е близо до нивата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на руската инвазия. Текущият образ на САЩ също явно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкова по-трудна е симпатията към нея.

Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 31 юли и 8 август 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.