В момента 60 от 256 общини в страната са с воден режим. Ако не бъдат взети комплексни мерки, те ще нарастват всяка следваща година и проблемите с безводието ще се задълбочават.

Това откроиха експерти от информационната платформа „Климатека“ на медиен форум, в който се включиха експертите по води и климат, посочи БНР.

Те отбелязаха, че по-съществен е човешкият фактор, свързан с овладяване на загубите на водните ресурси и правилното им управление, отколкото природните особености.

В момента около 100 000 души изпитват ефектите от ограничаването или липсата на водните ресурси.

Не е изключено до края на сезона, засегнатите да са още повече, коментираха експертите. А последици от засушаването и липсата на вода са видими върху цялата икономика, посочи проф. Емил Гачев, ръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН:

„За разлика от стихийните бедствия, засушаванията са продължителни, а негативите се трупат, включително и лошите социални и здравни последствия“.

Върху количествата на водните ресурси влияние имат както естествената природна цикличност, така и климатичните промени. А проявленията от последните са видими все повече, затова и вече не са необичайни особеностите на сахарския климат, които изпитваме у нас.

Проф. Гачев уточни също, че наблюдаваме трайно намаляване на водните ресурси и нас, и макар по отношение на количествата паднали валежи да има сравнително близки данни, то разпределението им през годината е неравномерно – няколко пороя, а после – месеци суша. Това е проблем, особено за малките населени места с ограничени ресурси и без алтернативни източници.

По последни данни (към 1 юли) язовирите в страната са запълнени едва на 63% средно, като в Северозападна и Североизточна България нивата падат под 50%, а на места дори и под 25 процента.

Работата на парче, без комплексно решение, което да е ръководено от държавата, няма да доведат до управление на водната криза у нас, която се задълбочава все повече.

България освен, че има трайно намаляване на водните ресурси, е една от страните в ЕС с най-малко водни ресурси, а като прибавим и загубите, които се отчитат от водохранилището към потребителите, проблемът придобива още по-сериозни измерения. Според Борислав Сандов – бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), експерт по климат и води, както и бивш министър на околната среда и водите, всяка втора капка се губи по водпреносната мрежа в страната.

През последните години загубите в София са намалени до 36%, но това е по-скоро изключение.

Според данни, които цитира Сандов, 500 населени места обаче въобще не са включени във ВиК мрежата. Експертът уточни, че проблемите произтичат най-вече от неспазването на законодателната рамка. Той призова: