Учени предупреждават, че днес може да бъде най-краткият ден в историята. Очаква се Земята да се завърти около оста си рекордно бързо, което ще направи днешната сряда най-краткия ден, откакто се водят точни измервания.

През това лято се очаква три дни — 9 юли, 22 юли и 5 август — да бъдат между 1,3 и 1,51 милисекунди по-къси от стандартния ден.

Причината е ускореното въртене на Земята през последните години. Учените следят този феномен чрез атомни часовници — изключително точни устройства, които измерват времето, като отчитат вибрациите на атомите.

Въпреки че точната причина за ускорението остава загадка, експертите посочват няколко възможни фактора:

♦ промени в атмосферата,

♦ топенето на ледниците,

♦ движения във вътрешното ядро на Земята,

♦ отслабване на магнитното поле.

Обикновено Земята извършва едно пълно завъртане за 24 часа, или точно 86 400 секунди — това наричаме слънчев ден. Макар съкращаването с милисекунди да звучи незначително, учените предупреждават, че дори толкова малки промени могат да повлияят на чувствителни системи като:

♦ GPS и навигация,

♦ телекомуникационни мрежи,

♦ финансови пазари.

Въртенето на Земята никога не е било напълно стабилно. То се ускорява или забавя с части от секундата. Учените започват да записват тези отклонения едва от 70-те години насам.

Преди отбелязването на това скорошно ускорение на въртенето на Земята, планетата всъщност се е забавяла поради гравитационното привличане на Луната, което е разтягало дните ни в 24-часовия цикъл, по който живеем днес.

Геологът проф. Стивън Майерс от Университета на Уисконсин-Мадисън изчислява, че поради отдалечаването на Луната, променящото се гравитационно въздействие върху Земята ще забави хода на дните. Така в бъдеще денят може да достигне 25 часа — но това ще отнеме около 200 милиона години.

След 2020 г. обаче се наблюдава обратна тенденция — Земята започна да се върти по-бързо. Климатични феномени като тихоокеанския “Ел Ниньо” и ускореното топене на ледниците през лятото променят разпределението на масата на планетата, което може да я „извади от равновесие“. Както обяснява геофизикът Ричард Холм от Университета в Ливърпул, скоростта на въртене зависи от това как е разпределена масата върху Земята — подобно на фигурист, който се върти по-бързо, когато прибере ръцете си.

Допълнителна роля може да играе и движението на разтопените слоеве в земното ядро. То не е твърдо, а съставено от горещ течен метал. Когато този метал се движи, може да променя формата и баланса на планетата.

От 2020 г. насам Земята счупи няколко рекорда:
♦ На 19 юли 2020 г. — денят бе с 1,47 милисекунди по-къс.

♦ На 9 юли 2021 г. — нов спад от 1,47 милисекунди.

♦ На 30 юни 2022 г. — денят беше с 1,59 милисекунди по-кратък, поставяйки нов рекорд.

През 2023 г. въртенето се забави леко, но през 2024 г. отново се ускори, като няколко дни счупиха предишни рекорди. Това направи 2024 г. година с най-много последователно по-кратки дни в историята.

Тези данни се базират на наблюдения и компютърни модели, които отчитат естествените колебания чрез корекции и изглаждане.

Светът използва Координирано универсално време (UTC), което понякога включва добавяне на високосна секунда, за да се компенсират промените във въртенето на Земята.

Но ако Земята продължи да се върти по-бързо, може да се наложи премахване на секунда — така наречената отрицателна високосна секунда. Това досега никога не се е случвало./Nova