Инициативният комитет от магистър-фармацевти изразява сериозна тревога по повод системния финансов натиск върху аптеките в България и пълното неглижиране на техните основателни искания.

От 1 април 2025 г. до днес, някои от аптеките в страната работят без да са получили своите дължими плащания от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). На този фон, аптеките продължават да отпускат скъпоструващи лекарства, без никаква надценка, а за основните социалнозначими заболявания като сърдечно-съдови, получават едва 15% надценка – процент, който е крайно недостатъчен. Те питат защо на фармацевтичния пазар в последните години масово навлизат иновативни скъпоструващи продукти, които са силно търсени от пациентите, а ограничението на надценките до горните стойности прави тяхната дистрибуция неатрактивна за търговците на едро и дребно, защото надценката за тях са несъразмерни с финансовите тежести и търговския риск при зареждане? Защо години наред тези ограничения в надценки не следват индексирания минимум с процента на инфлация ?

В същото време, Министерският съвет публикува за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, без да предвижда каквито и да било промени в надценките за търговците на едро и дребно. В оценката на въздействието на нормативния акт аптеките изобщо не са споменати, а се въвежда допълнително ограничение за възможността за повишаване на цените на лекарствата, отпускани без лекарско предписание – под претекст, че това е в защита на пациента.

„Това е двоен стандарт – от една страна, държавата уж защитава публичния ресурс, а от друга, поставя аптеките в невъзможност да продължат да изпълняват социалната си роля. Аптеките не могат да бъдат невидимите спонсори на здравната система. Без надценки, без сигурни плащания, без възможност за участие в обсъжданията на ключови решения – семейните аптеки са притиснати до ръба“, заявяват от Инициативния комитет.

Фармацевтите посочват и сериозните рискове: аптеките няма да могат да поддържат адекватни наличности на лекарства;пациентите ще бъдат изправени пред затруднен достъп до важни медикаменти; скъпоструващите терапии ще изчезнат от аптечната мрежа; аптеките ще бъдат принудени да избират за кои пациенти да зареждат лекарства, което е неприемливо и опасно за здравето на хората.

Допълнителен риск идва от подготвяната промяна за включване на безплатни лекарства за белодробни и неврологични заболявания, отново за сметка на аптеките.

Инициативният комитет от магистър-фармацевти настоява за:

· Фиксиране на ясни и конкретни срокове за плащанията от НЗОК към аптеките.

· Увеличаване на таксите за дейност за безплатните лекарства в социалнозначимите групи с 25%.

· Корекция на надценките за всички лекарства, съобразно инфлацията.

· Удължаване на срока за общественото обсъждане на Наредбата.

Срокът за обществено обсъждане изтича на 30 май, а Инициативният комитет все още не е поканен за дискусия.

„Призоваваме Министерството на здравеопазването, НЗОК и Комисията по здравеопазване в Народното събрание за открит диалог. Без аптеките няма здравна система – няма да позволим гласът на фармацевтите да бъде пренебрегнат.“