Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България коментира проектобюджета за 2025 г. „Никой не е ощетен, защото пенсиите и заплатите изпревариха много икономиката. Нетният коефициент на заплатите с пенсии при нас е близо 70%. Няма нищо страшно, ако оттук нататък ръстът на пенсиите е по-бавен. Така или иначе ще бъде с по-голям темп от инфлацията, тя се очаква да бъде 2-3%“, заяви той пред Нова телевизия.

„С 2 млрд. и 200 млн. лева е по-реалистичен този бюджет, с толкова са намалени разходите и съответно приходите. Но приходите отново са несъбираеми до толкова, че е махната тази екзотична мярка с данъчната амнистия и недостигащите 3 млрд. лв. са преразпределени“, допълни Велев.

Според предприемача Таня Скринска план-сметката е направена така, че да отговорим на критериите за влизане в еврозоната. „Всички сме на мнение, че трябва да има някакво замразяване, но фактът, че говорим за растеж на цените, показва, че имаме проблем. Тоест този бюджет ще го докараме до 3% дефицит, но не е нещото, което ще ни реши проблема“, допълни тя.

„Това е бюджет, който е насочен наистина към фискална консолидация и донякъде обслужва основаната цел – участие на България в еврозоната. Смятам, че на пръв поглед изглежда добре, показва желание и намерение от гледна точка и на дългосрочните мерки. В него има насрочени мерки за фискална консолидация за 2027 г. и 2028 г.“, уточни икономистът от Българската стопанска камара Щерьо Ножаров.

Рязкото увеличение на държавния дълг за четирите години е интересна тенденция, според Ножаров. „Дори е по-голямо от това, което беше заложено в проекта на бюджет, защото там увеличението трябваше да стигне от 40 млрд. лв. през 2023 г. до 81 млрд. лв. 2028 г. Докато сега стига 87 милиарда лева. Очевидно икономиката ще се развива на база дългове“, обясни икономистът.

„Има няколко сектора в България, които източват труда на производителите и потребителите – веригите, телекомите и банките. Те не са производствени сектори“, подчерта Велев.