През 2024 г. Земята е регистрирала най-горещата си година, откакто се събират данни, като скокът в средната температура е неочаквано голям, съобщиха няколко агенции за наблюдение на времето, цитирани от Асошиейтед прес.

Миналата година средната глобална температура лесно премина рекорда от 2023 г. и продължи да се покачва още повече. Тя надхвърли заложената в Парижкото споразумение граница на затопляне от 1,5 градуса Целзий в сравнение със средната стойност от прединдустриалната епоха, констатират климатичната служба „Коперник“ на Европейската комисия, метеорологичната служба на Великобритания и японската метеорологична агенция.

Европейският екип изчисли затоплянето с 1,6 градуса по Целзий. Япония установи 1,57 градуса, а Великобритания – 1,53 градуса. Очаква се скоро да публикуват своите данни и американските екипи за наблюдение.

„Основната причина за тези рекордни температури е натрупването на парникови газове в атмосферата от изгарянето на въглища, нефт и газ“, коментира Саманта Бърджис, ръководител по въпросите на климата в „Коперник“. „Температурите продължават да се повишават, включително в океана, а морското равнище продължава да се покачва, тъй като ледниците се топят“, добавя тя.

Миналата година надхвърли температурата от 2023 г. в европейската база данни с една осма от градуса по Целзий. Това е необичайно голям скок, тъй като до последните няколко свръхгорещи години световните температурни рекорди бяха надхвърляни само със стотни от градуса, казват учените.

Последните 10 години са 10-те най-горещи в историята и вероятно са най-горещите от 125 000 години насам, уточнява Бърджис.

10 юли 2024 г. е бил най-горещият ден, регистриран от хората, като средната температура на земното кълбо е била 17,16 градуса по Целзий, установи „Коперник“.

Досега най-голям принос за рекордното затопляне има изгарянето на изкопаеми горива. Временното естествено затопляне на централната част на Тихия океан от явлението Ел Ниньо е с малък принос, а изригването на подводен вулкан през 2022 г. в крайна сметка е довело до охлаждане на атмосферата, тъй като е вкарало повече отразяващи частици в атмосферата, както и водни пари, каза Бърджис.

„Това е предупредителна лампичка, която светва на таблото на Земята, че е необходимо незабавно внимание“, каза професорът по метеорология от Университета на Джорджия Маршал Шепърд. „Ураганът „Хелън“, наводненията в Испания и климатичните катаклизми, които са причина за горските пожари в Калифорния, са симптоми на всичко това“.

Според доклад на застрахователната компания Munich Re, миналата година светът е понесъл 140 млрд. щатски долара загуби от бедствия, свързани с климата – третата най-висока стойност в историята, като Северна Америка е особено силно засегната.

„Прагът на затопляне от 1,5 градуса по Целзий не е просто число – той е червен флаг. Преминаването му дори за една година показва колко опасно близо сме до нарушаването на ограниченията, определени от Парижкото споразумение“, заяви климатологът от Университета на Северен Илинойс Виктор Генсини. Мащабно проучване на ООН от 2018 г. установи, че задържането на повишаването на температурата на Земята под 1,5 градуса по Целзий може да спаси кораловите рифове от изчезване, да задържи огромната загуба на ледена покривка в Антарктида и да предотврати смъртта и страданията на много хора.

Същевременно учените остават разделени по въпроса дали глобалното затопляне се ускорява.

„Изправени сме пред съвсем нов климат и нови предизвикателства, за които нашето общество не е подготвено“, казва Карло Буонтемпо, директор на „Коперник“. „Всичко това прилича на гледане на края на „антиутопичен научнофантастичен филм“, добавя климатологът от Университета в Пенсилвания Майкъл Ман.