Средният облагаем доход на висшистите нараства и стига до 2523 лева, при 2200 лева през миналата година. Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ – над 4500 лв..

Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията на пазара на труда, показват данните от последното, 14-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката.

Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията. Това е един от изводите, който открои министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите училища в България. В Четиринадесето издание за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование, каза министър Галин Цоков, предава БНР.

Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).

Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални направления с много студенти са „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).