Първи резултати и основни дейности по проект: „Персонализирано изследване за първична превенция на рака чрез участие на гражданите и дигитално активирана социална иновация“ (4P-CAN), представи екип от България и Румъния в съвместна пресконференция. Събитието обобщи резултатите от двудневната работна среща, провела се в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в която участваха учени от България, Румъния, Северна Македония, Черна гора и Молдова.

Проектът е финансиран по програма Хоризонт на Европейския съюз, а партньор от страна на Пловдивски университет е Центърът за върхови постижения „Жан Моне“.

Д-р Мариус Жеанта, координатор на проекта и президент на румънската организация ИНОМЕД (INOMED) и проф. д-р Иван Чалъков, ръководител на Център за върхови постижения „Жан Моне“ и координатор на проекта от страна на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, бяха категорични, че Източна Европа изостава по отношение на превенцията на рака. Те изнесоха данни, според които ракът на на маточната шийка е водещ при жените относно смъртността, причинена от ракови заболявания. Също така основни фактори, причиняващи онкологични заболявания като тютюнопушене, консумация на алкохол, липса на физическа активност, наднормено тегло, предотвратими инфекции и замърсяване на околната среда и въздуха, включително с приземен радон, продължават да са пренебрегвани от населението, като този проблем е много по-значим в Източна Европа в сравнение с останалата част на континента.

Д-р Мариус Жеанта обясни, че обичайно, когато говорим за изследване си представяме големи лаборатории и сложна научна работа. Този подход, обаче, не е достатъчен що се отнася до онкологичните заболявания. Участниците в 4P-CAN вярват, че предотвратяването на рака е съвместно усилие на граждани, професионалисти и лица, които вземат убедени решения, чрез свободен достъп до публични данни. Целта на 4P-CAN е да разкрие риска от рак на национално, общностно и индивидуално ниво.

Магистър фармацевт Ивайло Петров, в качеството си на проектен лидер на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ), сподели виждане за нуждата от обединяващо взаимодействията между всички заинтересовани страни в посока на акт към превенция на онкологичните заболявания. Терминология често е отбягвана като институционален ангажимент, но с огромно значение към последствията пред онкологичните заболявания в България. На фона на липсващи адекватни данни, регистри и политики в тази посока, превенцията – включително чрез инкорпориране на иновации в своята есенциална значимост, е в пряка корелация с въвеждането на скринингови методики, ранно откриване, диагностициране и навременно лечение на онкологичните заболявания. Липсата на интегрирани системни решения в тази посока има своят дългосрочен негативен икономически и социално-обществен ефект. България, в партньорско съ-създаване между Център за върхови постижения „Жан Моне“ и СОНМ, в синергия с още 15+ международни научни организации е включена за първи път в реализация на този значим и свързан с целите на Европейска ракова мисия и Европейски план за борба с рака проект. 4P-CAN не е просто социално-научен експеримент, a визия със своето демонстрационно взаимодействие в обединение, между заинтересованите страни, за надграждащи иновативни модели, подобрявайки грамотността с пряк ефект върху първичната превенция на онкологичните заболявания.

Проф. Чалъков подчерта, че още преди 35 години е приет документът „Европейски кодекс срещу рака“, който дава препоръки как да се намали рискът от заболяването. Факт е, че този документ не е достатъчно популярен и една от задачите на проекта е да разбере защо. За целта 4P-CAN ще изследва серия от аспекти – политики, икономически и социални фактори, медийна среда и други. Проектът предвижда и две „живи лаборатории“ – една в България и една в Румъния, в които ще позволят на гражданите да влияят върху политиките и меркита за профилактика на раковите заболявания, като освен чрез анкети и интервюта относно тяхното поведение и нагласи, ще се измерват на рискови фактори на средата като като замърсяванета на въздуха и приземния радон.

Химикът д-р Атанас Терзийски подчерта, че радонът е втори причинител на рак на белите дробове след тютюнопушенето и обясни, че в проекта ще се използват разработени от учени от Пловдивския университет сензори за радон, благодарение на които ще се получат точни данни за количеството на радиоактивния газ, на което са изложени десетки домакинства и фирми. Учените ще измерват и качеството на атмосферния въздух, включително показатели като количество фини прахови частици, азотни оксиди, въглероден оксид, озон и други.

Проектът се изпълнява в сътрудничество на 17 организации от 11 страни, сред които балкански държави и членки на ЕС.