На 21 септември църквата почита паметта на Свети апостол Кодрат, Свети Исакий и Мелетий, епископ Кипърски.

Свети апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите на Исус Христос.

Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ Свети Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение.

В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.

Апологията на Свети Кодрат е изгубена. За нея споменава църковният писател Евсевий Кесарийски.

В това си съчинение Свети Кодрат доказва истината за божественото пратеничество на Христа Спасителя, като сочи извършените от него чудесни изцелявания на болни и възкресявания на мъртви.

Той пише:

„Делата на нашия Спасител можеха да се видят по всяко време, защото те бяха действителни. Излекуваните и възкръсналите са били виждани не само тогава, когато са били изцелени или когато са били възкръснали.

Те са живеели след това доста дълго време – не само през време на земния живот на Спасителя, но и подир Неговата смърт. Някои от тях доживяха дори до наше време.“

Тия думи превежда църковният писател историк Евсевий Кесарийски. Те са малко на брой, но притежават голяма стойност. Запазило се е друго едно съчинение на св. апостол Кодрат – “Послание до Диогнет“.

Диогнет е бил образован езичник, който искал да узнае в какво се състои вярата на християните. След усърден апостолски труд и страдания в 130 г. Свети Кондрат претърпял мъченическа смърт и бил погребан в Магнезия.

Исакий и Мелетий
Преподобните и благочестиви наши отци Исакий и Мелетий били епископи на Христовата Църква. Те и двамата изпълнявали едно и също светителско служение и се отличавали с богобоязливост и християнски добродетели.

Тяхно непрестанно дело било да учат народа на Божествените духовни слова и да ходят по Божиите заповеди.

И двамата се отличавали с благотворителност, раздавали имуществото си на бедните и се смилявали над тях, като заедно с веществения хляб ги насищали и с духовен хляб – поучения и душеполезни наставления. Със своя живот те заслужили дар на чудотворство и починали в мир на старост в различни години, но в един и същи ден.