Света Евфимия живее по времето на император Диоклетиан. Родена в град Халкидон в християнско семейство, тя от ранна възраст е възпитана в християнските добродетели.

Изключителната ѝ преданост към вярата проличава по време на поредните масови гонения срещу християните. Евфимия и десетки нейни събратя отказват да се подчинят на императорската заповед за принасяне на жертви на езическите божества. Поради тази причина тя е заловена и хвърлена в затвора. Въпреки жестоките мъчения, с които палачите опитват да я пречупят и да я накарат да се отрече от Христос, девицата остава непреклонна.

В крайна сметка тя е хвърлена на дивите зверове, които я разкъсват.На същия ден се чества и паметта на свети Киприян, роден в Търново около 1330 г. В младежките си години той постъпва в Килифаревската обител при преподобния Теодосий Търновски, след което заминава за Света гора (Атон), където се отдава на исихазма и задълбочава духовния си живот. Като високообразован ученик на св. Теодосий, Киприян е приет на служба в Цариградската патриаршия. Няколко години по-долу патриархът го изпраща като свой представител в Киевската митрополия.

През 1375 г. Киприян е ръкоположен за Киевски митрополит, отличавайки се със свят живот и изключителна начетеност.

От 1380 г. той поема управлението и на Московската митрополия, като обединява духовната власт над цяла Русия. Благодарение на своята кротост и мъдрост, българският духовник успява да ръководи успешно Църквата въпреки тогавашната вражда между князете на Киев и Москва.През 1395 г., когато татарският хан Тамерлан напада руските земи, митрополит Киприян организира защитата на Москва и повдига духа на населението – по подобие на своя събрат в Търново, свети патриарх Евтимий.

По негова инициатива в Москва е донесена чудотворната икона на Света Богородица от град Владимир, след което ханът неочаквано оттегля войските си. Заради тези свои дела Киприян е почитан от руския народ като чудотворец още приживе. Той излиза от земния си път на 16 септември 1406 г.