На 21 юни православната църква чества Събор на светите Доростолски мъченици, Св. мчк Юлиан Тарсийски. Св. свщмчк Терентий, епископ Иконийски.

Доростолската митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи. Тя води началото си от около 390 г. От района на Доростол произхождат редица мъченици, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. За съжаление тяхната памет е потънала в забрава. Знае се твърде малко за живота и мъченическата смърт на почитаните през периода на Първата българска държава светци.

С решение на Светия Синод на 10 юли 2016 г., в град Силистра се провежда първият Събор в памет на Доростолските мъченици. Празникът е подвижен и се чества всяка година в третата неделя след Петдесетница. В Събора на Доростолските мъченици имената на светите мъченици: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан, св. Квинтилиан, св. Дадас, св. Пасикрат, св. Виталиан, св. Валентиниан, св. Юлий, св. Никандър, св. Марциан, св. Максим, св. Исихий Доростолски, св. Калиник, св. Кирил Доростолски и др.

Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра).

Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му – 20 ноември.

В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея „Диоцезиано“ се пази неговият каменен саркофаг с надпис: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол“.

Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Той бил изгорен на клада. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

На брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.

Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан пострадали при император Диоклециан (284-305), при заповедта да принесат жертви на езическите богове.

Мъчениците Пасикрат и Валентин произхождат от мизийския град Доростол. Те били войници по време на управителя Авсолан. Пасикрат бил на 22 години, а Валентин на 30 години.

На 21 юни настъпва и лятното слънцестоене.

То отбелязва най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и поставя началото на астрономическото лято.

В Южното полукълбо ситуацията е обратната – там се отбелязва най-късият ден в годината и започва зимата.

Думата „слънцестоене“ произлиза от латинските думи „sol“ – слънце, и „stitium“, което може да означава „пауза“ или „спиране“.

Лятното слънцестоене бележи края на годишното изкачване на Слънцето по небето, когато то описва най-дългата и най-висока дъга. След това дните започват да стават малко по-къси с всеки изминал ден до края на декември.

От векове хората отбелязват слънцестоенето с фестивали и паметници, сред които празненствата в навечерието на лятното слънцестоене в Швеция и Стоунхендж, който е проектиран да се подравнява с траекториите на на слънцето по време на слънцестоенията.

В българската традиция Лятното слънцестоене се чества с голям празник – Еньовден (24 юни). Поверието твърди, че в нощта срещу Еньовден звездната енергия влива магическа сила в билките, а с първите лъчи слънцето ги прави още по-лековити. В този миг цялата слънчево-звездна енергия се концентрира в тях. Затова те се берат рано по изгрев, за да се запази целебната им сила.

На 21 юни на Бегликташ по изгрев слънце се наблюдава изключително впечатляващ светлинен спектакъл.

Малко след изгрева, около 05:33 часа, първите лъчи на Слънцето преминават през естествения процеп на камъка Апостолташ и осветяват вътрешността на светилището по начин, който не може да бъде видян в нито един друг ден от годината. Светлината сякаш прокарва път между каменните монолити и превръща древния комплекс в естествен храм на Слънцето.

Според изследователи именно този феномен е бил използван от древните траки като своеобразен природен календар. Чрез движението на Слънцето те са определяли смяната на сезоните, важните земеделски цикли и религиозните си ритуали. Днес това впечатляващо съвпадение между природата и човешкото познание продължава да буди възхищение и любопитство.