На 30 април Българската православна църква чества паметта на Свети апостол Яков.

Той e един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик Йоан Богослов.

Двамата братя, заедно с баща им били рибари, от заможно семейство. В Евангелията братята Яков и Йоан се наричат синове Зеведееви по името на техния баща Зеведей.

Тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства.

Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба на баща им. Той ги повикал да вървят след Него и те го последвали и го съпътствали по време на неговата проповедническа дейност.

Свети Яков заедно с брат си и апостол Петър са най-приближените ученици на Иисус Христос. Заедно с Петър и Йоан са свидетели на Преображенето Господне. Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове „Воанергес“, т. е. синове на гърма.

След Възкресението и Възнесението Господне Яков, заедно с другите апостоли, участва в устройството на първите християнски общини. Апостол Яков е единственият от апостолите, чиято смърт е описана в Новия Завет. Той е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч от цар Ирод Агрипа през 44 година.

Имен ден празнуват всички с имената Яков, Яко, Якоб, Якобина, Жак, Жаклин и Жаклина.