На понеделник след Томина неделя Църквата почита въплътената Божия Премъдрост – Св. София.

Според старата традиция на този ден да се отдавана слава в храмовете, посветени на Иисус Христос.

Българският храм, в който тази традиция някога е била утвърдена, е „Св. София“ в гр. Сливен.

А в миналото в областта на София съборът също се е провеждал в понеделника след Томина неделя.Храмовете, които са били или все още са посветени на Премъдростта Божия София, са „Св. София“ в Константинопол, „Св. София“ в столицата София, „Св. София“ в Солун, „Св. София“ в Охрид, „Св. София“ в Киев и във Велики Новгород и много други.

Твърде е съществено да подчертаем, че православните християни трябва да се предпазват от погрешното феминизиране на Св. София Премъдрост Божия, както това е направил о. Сергий Булгаков в първата половина на 20 век.

Патриарх Анастасий
На 20 април се отбелязва паметта и на Преп. Анастасий, игумен на Синайската планина, Св. Григорий, както и на преп. Теодор Трихина.

В тридесет и петата година от царуването на император Юстиниан Велики (царувал от 527 г. до 565 г.), след кончината на Антиохийския патриарх Домн Младши (управлял патриаршеската катедра от 546 г. до 560 г.), на патриаршеския престол встъпил Анастасий, наречен Синаит поради това, че бил взет за светителската Катедра от Синайската планина.

Свети Анастасий бил възпитан в голямо благочестие още от ранната си младост, което е видно от следните думи, казани от самия него:

– Които са видели Христа в плът, са Го смятали за пророк; ние, макар с телесните си очи да не сме Го виждали, въпреки това от най-млада възраст, още младенци и момчета, винаги сме Го признавали за Бог, всесилен Владика,

Създател на времената, и сме се научили да Го изповядваме като сияние на Отеческата Слава. А пък Неговото Свето Евангелие изслушваме с такава любов, сякаш виждаме пред себе си Самия Христос, Който се обръща към нас.

А когато приемаме непорочната перла на Неговото пречисто Тяло, вярваме, че приемаме Самия Христос. А когато виждаме на иконата само Неговото изображение, покланяме се, припадаме и Го почитаме, сякаш виждаме Самия Него, Който се взира към нас от небесата.

От тези слова на преподобния Анастасий ясно се вижда, че той от самото си детство е бил научен да познава Христа, истинския Бог, да вярва в Него, да се бои от него с нелицемерен страх, от цяло сърце да Го обича и да Го почита с подобаващото му се поклонение.