На 3 април православната църква почита паметта на Преподбония Никита Изповедник, игумен Мидикийски.

Светите мощи на светеца имат и лечебна способност. Никита Изповедник се смята за закрилник на слабите – деца и болни хора.

Какво не трябва да правим днес?
На църковния празник 3 април, както и на всеки друг ден, не трябва да се кълне, да се клюкарства, да се обижда и да се отказва помощ. Църквата не одобрява лъжата, мързела, алчността, завистта и отчаянието.

Великият пост продължава: тези, които постят днес, могат да ядат топли ястия, но без растително масло.

Какво можете да правите днес?
На този православен празник хората се обръщат с молитви към чудотворната икона на Божията майка. Те се молят за утеха в скръбта и разрешаване на семейни проблеми. Момите молят за щастлив брак, жените – за защита на семейството от беди.

Кой е Преподобни Никита Мидикийски?
Той се родил в малоазийската област Витиния. Майка му починала на осмия ден след раждането му, а баща му след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба. Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога.

Бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска любов и Никита скоро станал монах. Седем години по-късно бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий.

По същото време му било възложено и управлението на манастира, понеже игуменът вече бил стар и немощен, а когато той починал братята избрали единодушно Никита за негов заместник.

Като приел игуменския сан, той с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя.

Никита живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони.

Всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор били изпратени на заточение в различни места на империята. След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците.

Те отхвърлили категорично неговото предложение и били затворени в отделни тесни и влажни тъмници. След това, по заповед на императора, били изпратени на заточение в източните предели на империята, но след пет дни били върнати обратно в столицата.

Изтощен от дългия и труден път, Никита пристигнал в Цариград полужив и отново бил хвърлен в тъмница при непоносимо тежки условия, заедно с другите.

Императорът, като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра.

Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир. Само преподобни Никита не се върнал в манастира си.

Той се разкаял за своята постъпка като мислел и решил, че където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и там открито и без страх поучавал народа да се придържа към истинското църковно учение.

Като научил за тази му дейност, императорът му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Преподобният отказал и бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет.

След смъртта на император Лъв Арменец били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание и почитали светите икони. Преподобни Никита не се върнал в Мидикийския манастир, а прекарал остатъка от живота си в безмълвие близо до Цариград. Починал през 824 г.