Днес църквата почита св. Йоан Лествичник. Именно по този повод на 30 март се спазват важна традиция. Не се носят тъмни дрехи и се правят сладки. Освен това денят трябва да премине в смирение и молитва в памет на починалите.

Празникът
Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: „Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!“ Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. „Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна.“ Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

„Лествица“ (стълбица) – ръководство за духовно съвършенство
Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата „Лествица“ (стълбица) – едно съвършено ръководство за духовно съвършенство.

Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, „които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата“.

Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.

В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога.

За да придобие този молитвен дар, който идва от Бога, всеки християнин е длъжен непрекъснато да се смирява, като никога не се отдалечава от Бога и не допуска в сърцето си гордост, гняв, завист, т. е. всички зли духове, които лишават човека от неговото високо достойнство. Като знаем колко действено и силно оръжие е молитвата, съединена с поста, нека да не ги пренебрегваме, а да се упражняваме в тях все повече и повече.

Да станем лествичници, т. е. непрекъснато, през целия си живот да възхождаме нагоре по стъпалата на духовното издигане и никога да не достигаме до измамното чувство, че живеем на върха. Упорито да възлизаме по лествицата на усъвършенстването със съзнанието, че земните дни няма да ни стигнат, за да се доберем до нейния връх.

Народни поличби, традиции, обичаи и забрани
На този ден човек трябва да избягва кавги, груби думи, клюки, завист, негодувание и всякакви прояви на агресия. Не бива да се отказва помощ или милостиня. Забранено е също така лошото поменване на мъртвите, отчаянието или провеждането на шумни пиршества. Според народните вярвания, не бива да се носят черни дрехи, за да се избегнат неприятности и беди. Освен това е най-добре да се въздържа от тежък труд, както и от шиене или плетене на този ден.

По стара традиция на този ден се пекат сладки с форма на стълба, символизиращи пътуването на душата от материалния свят до Божия трон. Вярва се, че спазването на тази традиция помага за осигуряването на мир за душите в Небесното царство. Броят на стъпалата в „стълбата“ трябва да съответства на броя на членовете на семейството и който изяде такава бисквитка, ще бъде здрав през цялата година. Тези сладки се дават и като милостиня на нуждаещите се.