205

Безработицата продължава да намалява и към края на годината достига до 3,2%, отчитат от националната статистика. В същото време обаче броят на хората, които остават извън пазара на труда е почти равен на броя на работещите и продължава да се увеличава. 

Над 2 милиона и 400 хиляди души у нас остават извън пазара на труда. Над 40% от тях са учащи и затова не работят, остават обаче близо 60%, за които обясненията са различни – от пълна демотивация до работа на черно.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ: „Определено не става въпрос само за сив сектор, това са хора от така наречените малцинствени групи в страната, хора със специални потребности, на които интегрирането на пазара на труда е значително по-трудно. От една страна, заради различните техни потребности, но и от друга, че нашия пазар на труда не е пригоден за техните нужди.“

Според бизнеса, именно хората извън пазара на труда са една от възможностите за набавяне на допълнителни кадри. 

Жасмина Саръиванова, директор „Социален диалог“ в БСК: „Винаги може да се търси потенциала на хората, които остават извън пазара на труда – това е едно желание на бизнеса от много години.“

Близо 96 хиляди души у нас са безработни като над 42 хиляди от тях от години не са имали работа. Нивото на безработица е едно от най-ниските, но само на пръв поглед има работа за повечето хора.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ: „На национално ниво е ниско, но ако разгледаме по региони нещата варират. Например, в северозападния регион нормата на безработица е близо 8%, а в югозападния е близо 3,1%.“

В селата безработицата е близо 3 процентни пункта над тази в градовете. Най-много са безработните със средно образование следвани от тези с основно и без образование. 

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ: „Проблемът определено е структурен и трябва дългосрочна политика и тя трябва да е инвестиране в човешкия капитал под всякакви форми – работна заплата, образование, придобиване на квалификации.“

Заети у нас към края на годината са над 2 милиона и 900 хиляди души. Над 73 на сто от тях работят в частния сектор. 

Според изчисленията на работодателите у нас обаче, недостигът на кадри е над 300 хиляди души и затова все по-често бизнесът стига до внос на кадри. 

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ: „Определено има сблъсък на интереси, тъй като ние вкарваме нискоквалифицирани работници, на които им се плаща значително по-ниско и по този начин се подбиват заплатите на българите.“

Според синдикалните организации резерв, който може да се търси у нас и който би бил по-добър вариант от вноса на нископлатени работници, е завръщането на българите от чужбина.

Теодора Пачеджиева, експерт в КНСБ: „Друг фактор, който обезкуражава хората от това да останат и да се развиват в България, е усещането за много висока корупция, за нечестно израстване кариерно.“

Националната статистика показва и още една продължаваща тенденция – все повече хора продължават да работя и след пенсия.

Жасмина Саръиванова, директор „Социален диалог“ в БСК:„Българската стопанска камара разработваше и проекти и изобщо има своите интереси в насърчаване на активното стареене и това хората да се чувстват по-трудоспособни и за доста по-дълъг период от своя живот.“

Препоръка за увеличаване на пенсионната възраст у нас като решение с недостига на пари за пенсии, препоръчаха и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие./bnt