237

На 18 януари църквата почита Свети Атанасий Велики!

Свети Атанасий е роден през 295 г. в Александрия в семейство на бедни християни. Получава добро образование, участва в Първия Вселенски събор. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.

Заради вярата си е преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница.

Жителите на Александрия така настоявали да се върне епископът им, че императорът се опасявал от бунт и се съгласил. В старанието си да омиротвори църквата, бил в постоянни спорове с еретиците. Починал през 373 г. на 80 години.

Народни вярвания
Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и „Среди зима“. Светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.

Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

Св. Атанас е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято!“.

Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на Св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“.

Традиции и обичаи
В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

По времето на Атанасовден стопаните гадаели дали ще е плодородна годината.

Ако е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.

В някои райони на България хората посрещат изгрева на Атанасовден със запалени огньове. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората.

Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала „побратимяване“, които се изпълнява и на Ивановден.

Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се чества и за умилостивяване на болестите.

Строги забрани
На Атанасовден не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета. Не се работи нищо – за предпазване от шарка (наричат болестта „цветето“), синя пъпка, обриви и язви.

Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги нападат мечки. Забранено е впрягането на добитък. Ако това се направи, животните се подхлъзват и си чупят краката.

След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее от охтика, синя пъпка и други обриви.

Празнична трапеза
На масата на празника трябва да има обреден хляб, намазан с мед, който се раздава на приятели и съседи, за да е лека болестта, ако сполети някого.

Жените пекат содени питки, които се дупчат отгоре с вилица, за да не се дупчат децата от шарка. Някои питки се правят във форма на куче, защото се смята, че чумата се плаши от кучето.

На Атанасовден се коли черна кокошка или пиле и се пече кокошката с ориз. От гозбата се раздава на близки хора против болестите.

На много места се правят общи народни курбани, с които се умилостивява светецът, да излекува тежка болест или да спаси хората от премеждие.

Подходящо е на този ден да се направи и личен курбан при тежък здравословен проблем.

Обредни ястия като варено жито, баница, орехи и мед също присъстват на празничната трапеза.

На 18 януари имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.

За да се подготвите подобаващо за празника в събота, ви предлагаме две ястия, които са неизменна част от трапезата за Атанасовден. На рецептите попаднахме в сайта Епицентър.бг.

Свинско с грах
Необходими продукти:

250 г свинско месо
600 г грах от консерва
1 ч.л. черен пипер
1 с.л. магданоз
1 скилидка чесън
2 с.л. доматено пюре
3 с.л. олио
40 г масло
200 г салам
1 ч.л. сол
1 ч.л. брашно
Начин на приготвяне:

Нарежете свинското месо на кубчета и го запържете в част от маслото и олиото. Посолете, поръсете с черен пипер и го залейте с малко вода. Задушавайте месото докато омекне.

В останалото масло изпържете граха, счукания чесън и ситно нарязания магданоз. Поръсете с малко брашно и посолете на вкус. Залейте с малко вода и задушете.

Към края на задушаването прибавете доматеното пюре, запържено в олио, омекналото свинско месо, нарязания на колелца салам. Посолете, поръсете с малко черен пипер и задушете още малко.

Ястието се сервира горещо с няколко филийки препечен хляб.

Пълнени ябълки с мед и ядки
Необходими продукти:

6 ябълки
60 г смлени орехови ядки
60 г смлени бадеми
6 с.л. акациев мед
Начин на приготвяне:

Измийте ябълките и изрежете „капачета“, отстранявайки внимателно дръжките. Издълбайте вътрешността им. В получените „дупки“ сложете мед (по 1 супена лъжица на ябълка), смлените бадеми (около 10 гр. на ябълка) и смлените орехи.

Печете във фурна до готовност. (По желание може да ги поръсим и отгоре с малко мед и натрошени ядки).

Поднасят се топли и залети със соса, който са пуснали при печенето.

Да ви е сладко! И хубав празник!